Когато някой сочи с пръст друг не бива да забравя, че три пръста на ръката му сочат към него.
стара поговорка
Постинги в блога от Септември, 2007 г.
18.09.2007 21:54 -
Чупливи въпроси
Чупливи въпроси
Наскоро установих колко сме чупливи-т.е.крехки,раними и уязвими.И това си е ежедневие,което едни понасят по-леко,други по-трудно.
Наскоро установих колко сме чупливи-т.е.крехки,раними и уязвими.И това си е ежедневие,което едни понасят по-леко,други по-трудно.
17.09.2007 00:25 -
ДАЛЕЧНАТА СЯНКА НА ДАЛЕЧНИТЕ ДНИ
ДАЛЕЧНАТА СЯНКА НА ДАЛЕЧНИТЕ ДНИ
Обърни се назад. И смутен погледни
към далечната сянка на далечните дни.
Обърни се назад. И смутен погледни
към далечната сянка на далечните дни.
16.09.2007 21:33 -
Когато Бог решил да даде десетте Божи заповеди на хората
Когато Бог решил да даде десетте Божи заповеди на хората, той извикал при себе си Мойсей и му казал да ги вземе и отнесе при неговите синове - еврейския народ. Мойсей рекъл:
- Хайде стига, всички хубави неща за твоите синове даваш. Нека д...
- Хайде стига, всички хубави неща за твоите синове даваш. Нека д...
15.09.2007 19:14 -
За leif и всички добронамерени и приятни хора като него в blog.bg
Няма нищо по-старо от съдбата
Да надмогваме себе си, когато обичаме
И когато умираме.
Да надмогваме себе си, когато обичаме
И когато умираме.
14.09.2007 23:52 -
Приказка за тъжната Тъга
Тя беше малка жена, която вървеше по запрашения полски път. Беше вече доста стара, обаче вървежът й беше лек и нейната усмивка имаше свежия полъх на едно безгрижно мoмиченце.
Тя се спря пред една купчина с неопределена форма и погледна на...
Тя се спря пред една купчина с неопределена форма и погледна на...
14.09.2007 23:24 -
Садерон и Сариче
Демонът на сърцето живее у всеки човек.
Името му е Садерон и той носи онази тежест на битието, без която много хора чувстват, че живеят напразно, сграбчва ни за мечтите ни, които са нашите слаби места, и раздира плътта на стремежите н...
Името му е Садерон и той носи онази тежест на битието, без която много хора чувстват, че живеят напразно, сграбчва ни за мечтите ни, които са нашите слаби места, и раздира плътта на стремежите н...
14.09.2007 23:19 -
Сърна в изгубения рай
Сърна съм. Аз съм сетиво на тъгата във вселената. В прастари времена някой е изгонил на земята от всички светове всичко, що е тъжно и от него ми е излял сърце. И оттогава аз съм сетиво на тъгата. Живея, като от всички същества и твари бо...
14.09.2007 23:01 -
Онези, които напускат Омелас
Онези, които напускат Омелас
Автор Урсула Ле Гуин
Автор Урсула Ле Гуин
14.09.2007 22:37 -
За любителите на поезия
Габриела Мистрал
СОНЕТИ ЗА СМЪРТТА
1.
СОНЕТИ ЗА СМЪРТТА
1.
14.09.2007 22:20 -
Тъга
Ще си остана неразбраната тъга
която стихва тихомълком в мрака.
Ще се превърна в неизплакана сълза,
която стихва тихомълком в мрака.
Ще се превърна в неизплакана сълза,
13.09.2007 14:33 -
Съвпаденията
В живота на всеки човек се случват невероятни съвпадения - срещи на най-неочаквано място с човек, когото изобщо не си очаквал да срещнеш там, събитиe, което се е случило в същия ден и час като друго, сходно с него, мистични съвпадения на...
09.09.2007 22:03 -
Чудото в “Санта Мариа делле Грацие”
Чудото в “Санта Мариа делле Грацие”
За пет века “Тайната вечеря” се е превърнала в най-разрушения щедьовър на изкуството. Какви ли не вмешателства е претърпяла фреската в манастира “Санта Мария делле Гра...
За пет века “Тайната вечеря” се е превърнала в най-разрушения щедьовър на изкуството. Какви ли не вмешателства е претърпяла фреската в манастира “Санта Мария делле Гра...
Търсене
Блогрол