ПРИКАЗКА ЗА ТЪГАТА

Тъмното освен майка и татко, няма нито брат, нито сестра. И тъй като майките винаги имат много работа, а татковците се занимават със сериозни неща, те никога нямат време за игри . А на Тъмното толкова много му се играе.

И тази вечер на небето пробляскваха само няколко звезди, защото другите си бяха положили главичките мърху пухкавите облачета и сладко похъркваха на нощното небе.

 

 В гората беше тихо, даже ветреца беше поспрял да пие вода от близкото ручейче, след което и той полегна на меката тревичка и се унесе в сладка дрямка.
-С кого да си играя сега, като всички спят – тъкмо си помисли Тъми, когато нещо до него тихичко изшумоля и някой измърмори:
-Може ли малко да се поотместиш - настъпил си ми едната обувчица.
- Аз ли? Ох извинявай, но кой си ти ? - попита Тъмко.
- Не виждаш ли – Пеперудката съм.

 

- Аха - каза Тъми . Не те видях, защото съм малко тъжен. Всички спят , а това винаги много ме натъжава, тъй като няма с кого да си играя.
- Прав си, когато и аз съм тъжна, никого не забелязвам –- каза Пеперудката и в настъпилото мълчание добави замислено - Макар, че тъгата в същност е най-хубавото нещо.
- Най-хубавото нещо ли? За първи път чувам такова определение - каза Тъми.
- Да, много хубаво. Не зная защо всички се страхуват от нея - все така замислено продължи Пеперудката. Тя ни спасява от отчаянието.
- А ти била ли си някога отчаяна?
- Разбира се, че съм била, особено в началото на лятото. Тогава аз бях една малка зелена Гъсеничка и толкова бях красива, че не пропусках да се оглеждам във всяка капчица роса. По цял ден се припичах на слънчевите лъчи, легнала върху изумрудените листа Но един ден с мен започнаха да стават странни неща. Зелената ми дрешка започна да отеснява и посивява. Аз не бях вече красивата зелена Гъсеничка, а се превръщах в нещо, което никак не ми харесваше. После започна много да ми се спи и тогава ме обхвана такова отчаяние, че аз се затварях все повече и повече в тъгата си и се скрих от всички. Тъгата ми помагаше да мисля по-мъдро и силно да искам отново пак да видя слънцето, да се издигна до облаците и да танцувам със звездичките в нощното небе. И тогава почувствах, че ми поникват крила - леки и нежни, толкова шарени и красиви, колкото бяха и шарките върху гръбчето ми, когато бях Гъсеничка. Полетях над храстите и побързах да се огледам в първата капчица роса. И чудо –аз не бях вече Гъсеничка, а прекрасна шарена пеперудка.Убедена съм, че Тъгата беше сторила това. Защото тя ни учи търпеливо да съзерцаваме света и да бъдем прозорливи. Пази ни от беди, страдания и необмислени постъпки.
- Така ли ? Значи не е лошо да си тъжен – попита Тъмко.
-Не –не е! - отговори Пеперудката . Тъгата е...хубава, защото е тиха и нежна. Ако не бях търпеливо изчакала - какво щеше да се случи с мен в отчаянието ми. А сега трябва да побързам преди да е паднала росата, за да не намокри красивите ми крилца.
И малката пеперудка тихичко и безшумно се скри зад близкия храст, а Тъми си помисли:
- Колко е добра и мъдра тази Пеперудка. И аз не бива да се отчайвам. До сутринта има време да потърся в гората дали някой друг още не е буден , а може пък и да има нужда от мен - каза си Тъми и тръгна да сподели чутото със студеното изворче, за което знаеше, че никога не заспиваше. 

 

 

колко интересно изразена мисъл :)

Много красива и мъдра приказка! Благодаря!

Щеше да е почтено да посочиш и автора на приказката. това е Деница ПЕЕВА -публикувана е в литературния сайт "шТъркел" и е от подготвяната за печат книжка за деца " Приказки за Тъмното".
Иначе си е чисто...плагиатство.
С поздрав : ДЕНИЦА ПЕЕВА