Понякога ме боли сърцето. Големият страх не идва
с лъвски рик, а тихо, като паяжинка полепва.
Големият страх обича да подхлъзва, а не да срива.
Големият страх харесва намека, цени шепота.
Против него се действа ярко! Например, ако
лежиш с температура - стани и се затъркаляй
в снега гол, или - когато те дебне някой,
хукни срещу му с крясъци: ей, ало, ало!

Това е рисковано, но да загубиш евентуално,
е по-добре, отколкото самият ти да си загуба.
Усмихни се на собственото си разкоординирано тяло,
и го вмъкни в гората. Щом минеш оврага,
кажи: "Здравей, дънер, здравей, шумка; колко
добре си лежите тук, здравейте, змия и цвете,
здравей, косе, здравей, бесе, здравей, билко и болко,
здравейте, река и риба, смърт и радост, здравейте."

Страната ми подтичва като старателно учениче,
преведено в ново училище по стечение на стеченията.
Страната ми все подтичва, все мечтае да е отличник,
а това в крайна сметка е тъжно и някак обречено.

Страната ми е тъжна страна - прилича на дете, построило
крепост от зурлоподобни формички за крем-карамел.
Страх го е в крепостта му, но кошмарите му са мили,
а наивността и жестокостта му нямат предел.

Бойко Ламбовски