Една привечер, на нилския бряг,
хиена срещна крокодил и двамата се спряха да се поздравят.
Първа проговори хиената:
- Как сте, господине?




А крокодилът отвърна:
- Зле вървят нещата при мен.
От мъка и горест понякога плача, а всички твари казват:
"Ха - крокодилски сълзи и нищо повече!" 


и нямам думи да изразя как ме боли всичко това.
Тогава хиената рече:
- Приказваш за мъката и горестта си, ала за миг се замисли за мен.
Аз съзерцавам красотата на света, дивността и чудесата му -
и в плен на най-чистата отрада се смея така, както се смее денят.
А всички обитатели на джунглата казват:
"Ха - смях на хиена и нищо повече!"