на мъжа ми/един любител-часовникар/


Увод към указанията за навиване на часовник

Хулио Кортасар
Помисли си: когато ти подаряват часовник, подаряват ти малък разцъфтял ад, окова от рози, карцер от въздух. Не ти дават само часовника - да ги навършиш много щастлив и се надяваме да издържи дълго, защото е добра марка, швейцарска, анкър с рубин, - не ти подаряват само тоя ситен каменоделец, когото ще вържеш на китката и ще го разхождаш със себе си.
Подаряват ти - не го знаят, колко ужасно е, че не го знаят, - подаряват ти един нов, трошлив и нетраен къс от самия тебе, нещо, което е твое, ала не е твоето тяло, което трябва да връзваш за твоето тяло с каишката му, сякаш е отчаяна ръчица, провесена за твоята китка.
Подаряват ти необходимостта да го навиваш всеки ден, задължението да го навиваш, че да продължава да е часовник; подаряват ти натрапчивата мисъл да внимаваш за точното време на бижутерийните витрини, на обявяването по радиото, по телефонната служба.

Подаряват ти страха да не го загубиш, да не ти го откраднат, да не ти падне на пода и да се строши.
Подаряват ти неговата марка и сигурността, че е марка, по-добра от другите, подаряват ти склонността да сравняваш твоя часовник с останалите часовници.

Не ти подаряват часовник, подареният си ти, теб поднасят за рождения ден на часовника.