Пясъчен часовник

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега се дават думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лято
на клада на бездушния,
а времето тече спокойно тук.

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега умират чайки
в средата на небето,
а стаята ми диша някой друг.
Сега пристига зима
със скука и съмнения
и времето тече спокойно тук

Разговор с вятъра

Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитвал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да бъдат щастливи!
Себе си слагам на края.

Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.

Гоня до лудост всякаква болка,
викам то гняв не се жаля.
Ще ми са всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.

Едва сега

Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.

Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.

Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.

Обсъждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова от скоро
разбрах, че остарявам.

Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но в някоя кабина
навярно ще осъмна

За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене -
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време

 



 Ако

Аз съм вятър, ако няма любов.
Аз съм свещ, ако няма любов.
Аз съм дъжд, ако няма любов.
Аз съм нищо, ако няма любов.

Аз съм сняг, ако няма любов.
аз съм лъч, ако няма любов.
Аз съм лист, ако няма любов.
Аз съм ТИ, ако няма любов.

Аз съм вещ, ако няма любов.
Аз съм вик, ако няма любов.
Аз съм страх, ако няма любов.
Аз съм сам, ако няма любов,
и сигурно съм всичко това,
ако има любов.