Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2007 13:22 - Едно мое интересно приключение в Нета
Автор: silviang Категория: Други   
Прочетен: 4175 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 22.09.2007 13:26


Биват прочути и забранени, те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение, непримирими към бог и дявол.
    Много обичам да се ровя в нета и ми попадна това:   ДЕВЕТТЕ САТАНИНСКИ ГРЯХА
(по "Сатанинската Библия" на Ла Вей)
1. ТЪПОТА - на първо място в списъка на сатанинските грехове. Главният грях в сатанизма. Най-лошото е, че от него не боли. Освен върху невежеството, нашето общество все повече се гради и върху тъпотата. То разчита на хора, които се съгласяват с всичко, което им се казва. Мас медиите поддържат една култивирана тъпота, като състояние, което е не само приемливо, но и похвално. Сатанистите трябва да се научат да прозират триковете им и да не си позволяват да затъпяват.

2. ПРЕВЗЕТОСТ - празното позиране може да предизвика крайна досада и да наруши основните правила на Малката Магия. Заедно с тъпотата, превзетостта поддържа циркулацията на парите в днешно време. Те карат всеки да се чувства голяма работа, независимо дали го бива или не.

3. СУБЕКТИВИЗЪМ - може да бъде много опасен за сатанистите. Да проектираш собствените си реакции, отзиви и усещания върху някой, който може би съвсем не е настроен на твоята вълна е голяма грешка; да очакваш хората да се отнасят към теб със същото внимание, учтивост и уважение, с което ти естествено се отнасяш към тях също е грешка. Хората няма да го направят. Вместо това сатанистът трябва да се стреми да прилага афоризма: "Отнасяй се към другите така, както те се отнасят към теб." Това е работата на повечето сатанисти и се изисква постоянна бдителност, за да не се подхлъзнеш с успокоителната илюзия, че всеки е като теб.

4. САМОЗАБЛУДА - друг основен грях. Сатанистите не трябва да отдават почит на нищо свещено, които им се представя за такова. Не трябва и да се заблуждават когато изпълняват ролите, които се очаква да бъдат играни от тях. Единствено когато се забавляват, би трябвало да могат да изпадат в самозаблуда и то с внимание.

5. СТАДНО ЧУВСТВО - това е очевиден грях от Сатанинска гледна точка. Нормално е да се съгласиш с нечии желания, щом в крайна сметка това е изгодно за теб. Но само глупаците вървят със стадото, позволявайки на едно безлично същество да ги ръководи. Номерът е мъдро да си избереш учител, вместо да бъдеш заробен от прищевките на тълпата.

6. ЛИПСА НА ПЕРЕСПЕКТИВА - това също може да причини големи неприятности на един Сатанист. Никога не трябва да губиш поглед за това кой си и какво си, и каква заплаха можеш да бъдеш за собственото си съществуване. Ние градим историята точно сега, ден след ден. Винаги поддържай по-широка представа в ума си за историческата и социалната картина. Следи закономерностите и нагаждай нещата едно към друго, искайки всичко да си дойде на мястото. Не се влияй от стадните ограничения - знай, че работиш на друго ниво, което е съвсем различно от това на останалата част от света.

7. ЗАБРАВЯНЕ НА МИНАЛИ ОБЩОПРИЕТОСТИ - внимавай, защото това е един от ключовете към промиването на мозъци, когато карат хората да приемат нещо "ново" и "различно", а всъщност то е нещо, което някога е било общоприето, но сега се поднася в нова опаковка. От нас се очаква да се възхитим на "гения" на твореца и да забравим за оригинала. Това спомага за изграждане на общество от еднодневки в наличност
.   8. ПРОТИВОПОКАЗНА ГОРДОСТ - първата дума е много важна. Гордостта е велико нещо, до момента, в който започнеш да изхвърляш бебето заедно с мръсната вода. Правилото на Сатанизма е: ако нещо работи за теб, чудесно! Щом спре да работи за теб и се окажеш в задънена улица, единственият изход е да кажеш: "съжалявам, сгреших, бих искал да се погодим" - направи го.

9. ЛИПСА НА ЕСТЕТИКА - това е физическото приложение на Балансиращия фактор. Естетиката има важно значение в Магията и трябва да се култивира. Очевидно е, че в повечето случаи никой не може да изкара някакви пари от класическите стандарти за красота и форма, така че това не насърчава в едно консуматорско общество, но да имаш "око" за красивото е съществено важен Сатанински инструмент и трябва да се използва за най-голяма магическа ефективност. Това не е нещо, което се предполага да бъде прието - то е, каквото е. Естетиката е нещо лично и отразява собствената природа, но има универсално приятни и хармонични конфигурации, които не би трябвало да бъдат отричани.
  И с риск да разочаровам много хора ще си призная,че се съгласих с автора. И понеже съм любознателна/не звучи никак скромно/ се разрових повече  и ето  какво  открих:

  Една доста интересна статия, която е доста четена и коментирана на други места Може да се приеме, че идеята за сатанизма се появява преди около 6500 години в ранните дуалистични религии, от които произлиза по-късно и християнството. Акцентът в дуалистичните религии е поставен върху изначалните сили на доброто и злото, олицетворени от противоборстващи богове. Широко разработена е темата, в която този, който дава знание на хората, бива наказван и обявен за зъл бог от върховното божество. Такъв пример може да бъде даден чрез образите на Прометей, Озирис и Пернатата Змия. Вариация на този древен архетип е и сатанинският бог Луцифер (именно бог, тъй като сатанистите обикновено не възприемат този персонаж като подчинен на бога ангел, изхвърлен от рая, а като отделен бог, равносилен на християнския). Има се предвид, че Прометей е носителят на светлината, а самото име на Луцифер в превод значи Светлоносец, Озирис е олицетворяван от планетата Венера и бог на въздушната стихия, което се отнася и за Луцифер. Също така трябва да се отбележи, че всички тези образи са подчинени на кода на Змията, което се свързва с водата и подземното царство. Факт е, че фолклорът навсякъде по света описва как героят слиза в подземното царство, преминава през подземната река и се сдобива със знание и магически умения. С появата на монотеистичните религии се появява и изчистеният образ на Сатаната, който представлява изкривяване на образа от носещ добро на носещ зло чрез знанието (изгонването на Адам и Ева от Рая се дължи на добитото чрез изяждането на ябълката знание, предложено от Змията, което от добро се превръщя в акт на зло). Много са теориите за зараждането на сатанизма: първите сведения идват от древните перси, египтяни и дори гърци; намерени са безброй доказателства са прекланяне и жертвоприношения в името на Ариман, Тифон и Питон. Но защо, е редно да си зададем въпроса, древните предци се покланят пред тях? Най-вероятно хората се стахуват от тези богове и чрез дарове и кръв се опитват да ги умилостивят. Именно така хората започват да вярват в тези идоли - началното страхопочитание постепенно се превръща в култ към божеството. Средните векове са времето, през което християнството успява да се наложи като официална религия, което му дава средствата и властта да забрани изповядването на всякакви други религии. То ги обявява за дело на Нечистивия, което на практика спомага за поглъщането им от сатанизма. Наложената по онова време от Римокатолическата църква забрана за свободен избор на религия и свободно изказване на мнение, както и широката пропаганда на въображаемите все още по онова време, смразяващи кръвта ритуали, слагат своя отпечатък върху сатанизма. Без достъп до адекватна информация за същността на сатанизма много хора са завлечени от пропагандата, целяща да задържи вярващите в църквата. За съжаление психично болни хора решават, че това е същността на сатанизма и превръщат пропагандата в страховита реалност. Така низшият сатанизъм залива Европа, което не е напълно преодоляно и до днес. В Средновековието култа към Сатаната е на особенна почит и в лицето на вещерството, алхимията, окултизма. Не случайно именно през Средновековието се раждат най-големите окултисти, астролози и медиуми в човешката история като Елифас Леви, Фламел и Постел, преследвани и измъчвани от инквизицията. А Инквизицията е една от най-могъщите институции по онова време, преследвала и подлагала на мъчения всеки, за когото има и най-малко сведение за магьосничество, сатанизъм и всякакви тъмни и странни науки. Между истинските вещици и окултисти за съжаление попадат и много невинни хора, най вече красиви жени и отшелници който "с поглед правят импотентни мъжете и унищожават реколтата и добитъка в своите среднощни сборища с Дявола". Не остават на заден план и рицарите Тамлиери, които се прекланят на Бафомет. Рицарите отначало са малка група от отцепници, чиято философия гласи, че не Бог, а Дяволът управлява света, но постепенно се превръщат в мощна организация, която става неудобна на папата, който пък от своя страна насъсква Инквизицията срещу тях. Интересен е и случаят с графиня Батори - унгарска благородница, известна в историята като "кървавата контеса" заради своите долни и ужасни масови убийства. За 45 години тя пренася в жертва на Сатаната стотици момичета, карайки ги първо да участват в оргиите й, а след това се къпе в тяхната свежа кръв, вярвайки, че във вените им тече изворът на младостта. Когато най накрая е арестувана и малко по-късно осъдена на смърт, последното й желание е да не бъде екзекутирана, а погребана жива в собствената си спалня. След изпълняването на желанието й замъкът е изоставен и запада. Едва 4 години по-късно крадци разбиват вратата на спалнята, но не откриват тялото й там. Нищо не се свързва толкова много със сатанизма, колкото Черната меса - най-богохулната от всички церемонии. Популярната представа за черната меса е следната: разпасан свещеник стой пред олтар, като във всяка ръка държи по една черна свещ, направена от лойта на непокръстени бебета, а олтарът се състои се от гола жена, разкрачена и с отворена вагина, с бокал с урина(кръв) на проститутка, положен на корема й. Над олтара виси обърнат кръст, а гнила ряпа, благославяна от свещенника, бива методично вкарвана и изкарвана от влагалището на дамата, след което чрез псалми и инвокация бива призован някой демон или самият Сатана. Всичко това се извършва в очертанията на "защитна пентаграма". Ако Сатаната дойде, трябва задължително да изглежда като страстен младеж с козелска глава. Следва горене на Библията, орални манипулации на вагината, целуване на пениса и задните части на дявола, и всичко това на фона на шумно храчене по кръста. Ако може и да се заколи едно непокръстено бебе по време на ритуала, ще е добре, защото всеки знае, че това е любимият спорт на сатаниста! Истината е, че всичко това са измислици на болни мозъци, които по една или друга причина искат да шокират и плашат тълпите. В наше време историите за извършване на черна меса са нещо като градски легенди, широко известни и колкото невероятни, толкова плашещи незапознатите суеверни душици. А хора с психически отклонения, които се опитват да претворят легендите в действителност, винаги се намират, но това не е същността на сатанизма! Но да изоставим Средновековните черни меси и да се пренесем в края на XIXв., по-точно към личноста на Алистър Кроули, роден през 1875г.в Лиймингтън, Англия. По това време сатанизмът е натикан в малки така наречени клубове в които се събират малък и отбран кръг от хора. Именно Алистър е един от най голямите сатанисти по това време, изкарвайки хората от задушените им клубове. Създава ново учение, в което се изповядва правилото "прави каквото искаш": безразборен секс, магия и съновидения за дявола под въздеиствието на наркотици. Звярът 666, както нарича сам себе си, прекарва целия си живот в търсене на окултното; творец на много трудове, най значимият от които е "Книгата на Закона"; водач и родоначалник на открития сатанизъм, без задръжки, показва открито какъв е, прави всичко възможно да си извоюва зъл имидж; въбще, той е първият човек, който комерсиализира греха като начин на живот, а дявола - не като личност с рога, която да всява ужас в сърцата на хората. Първоначално член на Ордена на Златната Зора, впоследствие основава Магическия Орден на Сребърната Звезда (Argentinum Astrum) и реформира Ordo Templi Orientis ( О.Т.О.). По-късно е отхвълен от обществото, но успява (макар да умира в мизерия от пристрастяване към хероина) да даде тласък на съвременния сатанизъм към една нова насока, която Ла Вей поема и доразвива. Съвременният Антихрист, черният папа и разрушител на Църквата е Антон Шандор Ла Вей. Роден през 1930г., Ла Вей от малък е отвратен, но не от Бога, а от обществото, което уж почита Бога, а всъщност тъне в грехове. Баща му е протестантски пастор и, благодарение на това, Ла Вей от малък има възможност да наблюдава отблизо всички слаби страни на Протестанстката църква. Едва на 18-годишна възраст създава Църквата на Сатаната, а през 1966 година е ръкоположен от всички сатанински организации за "черния папа", говорител на Сатаната. Учението на Ла Вей клони към съвременен хуманизъм и атеизъм; основното правило на учението е "Дръж се така с другите, както се държат и те с теб". Не приема насилието като средство за задоволяване. Той застава твърдо зад идеите за освобождаване на всякакви желания и против отричането от греха "защото няма човек на света, който да не е извъшил поне един от смъртните грехове". Ла Вей успява чрез своите доводи и ораторство да присъедини множество хора в своята църква, но не като магьосник-окултист, а като човек, доказващ остарелия морал на цървата. Някои сатанисти считат, че Ла Вей не е само изкусен оратор, но не са му чужди и тъмните науки. Част от сатанистите (предимно модерните сатанисти в тийнейджърска възраст) считат приноса му към окултизма, и по точно към черната магия, за голям, защото твърдят, че именно той е човекът, успял да събере и преведе всичките 19 Енохови ключа или иначе казано ключовете за портите на ада. Въпросното твърдение е доста спорно. Умира през 1997 в личния си замък, оставяйки след себе си огромно наследство от милиони долари в своите фондове, безкраен списък от имоти и най важния му труд, "Сатанинската библия", която продължава да вдъхновява сатанистите дори и след смъртта му (между другото, "вивлос" е гръцка дума означаваща "сборник", и оттам побългарената дума "библия" има значението на "събрани много книги от различни автори на едно място" т.е. нещо като христоматия, но да оставим това и да не обръщаме внимание, че книгата на Ла Вей не е никакъв сборник). Но нека обърнем внимание на България и връзката й със сатанизма. Във вестниците всяка година по Хелоуийн пише за българските сатанисти, как обикалят гробищата, правят ритуали и пренасят в жертва кучета със сини очи (сините очи са символ на небесата или рая). Когато журналистите попитат "Защо го правите?", те отвръщат: "Ние сме сатанисти, така ние показваме омразата си към Бога и Неговата институция - Църквата". Истината е, че това са тийнейджъри, който се опитват да бъдат различни и скандални в очите на хората. Истинските сатанисти никога не биха ви допуснали до свой ритуал, по простата причина, че присъствието на "непосветен" би разрушило кръга на мрака. Не е тайна, че най-много сатанисти на глава от населението се падат във Враца - така наречената "черна столица" на България. Други основни центрове са Бургас (на второ място), София и Благоевград, както и Пловдив и Варна, където сатанистите не са чак толкова много. Истната е, че около 80% от българите, които наричат себе си "сатанисти" са всъщност "блек метъли" - хора, които слушат т.нар. "сатанинска метъл музика", която набира все по голяма скорост в България. 18% се интересуват от сатанизма бегло като религия. Останалите 2% са или фанатици, или хора, които практикуват черна магия и призоваване на духове и демони. Фанатиците по принцип членуват в секти, които използват Сатаната като прикритие на своите садистични и мазохистични желания, на развинтената си сексуална фантазия. Останалите не членуват в организации или поне не открито. Те се интересуват най вече от черна магия и философията на религията на Сатаната. Сатанистите в България се делят основно на два вида: антихристи и сатанисти. Антихристите са тези хора, които се борят срещу Християнството, но без да почитат Сатаната - един вид еретици. Обикновено носят обърнат кръст на гърдите си - символ на вярата им. Колкото до същинските сатанисти - те се борят срещу Бога, но уважавайки и почитайки Сатаната. Обикновенно и имат пентаграма на гърдите си, обличат се в тъмни тонове и са с тъмен грим. Следващата спирка към сатанизма беше тази:   http://forgiveness.cult.bg/satanism/satanism01.html   След което получих информацията ,че Сатанинската Библия с Автор: Антон Шандор Ла Вей
,Обем: 240 стр.,Формат в мм.: 115х165,Издател: ИК "Пандемониум",Мека подвързия,Дата на включване: 2002-03-22
 с цена: 8.99 лв. не е в наличност.А рецензията й беше следната:
След векове анонимност Пътят на Лявата Ръка, излъчи един свой "официален говорител" в лицето на Антон Шандор Ла Вей, който с прости слова и силни дела най-сетне обясни на изплашения свят за какво всъщност става дума. Понякога истината е толкова проста, че никой не иска да я забележи - защото сме свикнали да мислим сложно и да не живеем в телата си, т.е. да се самозалъгваме. Сатаната е архетипът на Зверо-Човеко-Бога, живял в онези далечни праисторически епохи, когато човечеството не е страдало още от шизофреничното раздвоение между дух и материя, тяло и ум и т.н., тогава, когато човек бил единен в мислите и действията си. Сатанинската Библия на Ла Вей пробужда този архетип у тези, у които може да бъде пробуден. Да си Сатанист означава просто да бъдеш сто процента себе си, че и нещо повече. 666 е кабалистичният код за това ниво на съзнание. Сатанинската Библия, обаче, няма нищо общо с многоучените и многословни писания на Алистър Кроули, чийто закон "Прави каквото искаш" се приема с хиляди уговорки и се тълкува от страхливи интелектуалци в светлината на Евангелието. Сатанинската Библия няма нищо общо с моралните поучения на т. нар. "Вещерство", чиито представители са романтични лелички с незадоволена сексуални мераци, които се преживяват като приемници на старата езическа традиция, а всъщност пеят старата морална песен на нов глас. Сатанинската Библия дава някои доста мощни магически оръжия в ръцете на читателя. Единствената препоръка е те да се използват стратегически - магьосникът трябва да действа като главнокомандващ преди сражение, т.е. да има план. Изисква се и умение за насочване на емоционалната енергия - колкото трябва, където трябва, когато трябва и както трябва. Естествено. Черните Изкуства са опасни за профана. Профан е всеки, който тръгва да се занимава с магия без да е наясно с мотивацията си. Все пак и това е нещо, което може да се научи - ако има следващ път! Природата, както казва Кроули, не приема из-винения: "Ако по погрешка пиеш отрова вместо вино, грешката няма да ти спаси живота". Трябва обаче, да се действа вероломно и от сърце - в един свят, където насилието и произвола последното оръжие на индивида. Както е било през Средновековието. Оттогава насам твърде малко неща са се променили в човешката природа. Само дето Църквата е заменена с Телевизията.   По-късно  се натъкнах  на едно лично мнение:     Според мен реалният сатанизъм изглежда така:“Сатана” не е еврейска дума, а халдейска, означава “Ненавист” и носи белега на халдейската или вавилонската религия. А името “Луцифер”, както и изхвърлянето на въпросната личност от Рая, заради опита му чрез бунт да заеме мястото на Бога са продукт на една фалшификация на Библията и усилията на множество богослови.
Фалшификацията е дело на Йероним (331 – 420), който е преводач на Библията на латински език (Вулгата), проповядващ религиозен фанатизъм и крайна нетърпимост към всичко нехристиянско. Той, възползвайки се от факта, че Исай сравнява вавилонския цар Навуходоносор, поробителят на евреите, със Зорницата (планетата Венера, наричана Хелел – Заря от евреите и Луцифер – Светоносец от римляните) си позволил да изложи на латински началото на ст.12, гл.14 на пророчеството на Исая така:
“Quomodo cecidasti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris”
(“Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори”). Същото в българския превод на Библията звучи така: “Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.
Точно на този момент богословите нявгаш възкликнали тържествено: “Падането на луцифер е отбелязано в Библията! За това говори сам Исай!”.
Оригиналният текст обаче е предсказание не за изхвърления от Рая Сатана, а за вавилонския цар, че Бог ще срине царството му:
“… Ти ще подемеш победната песен срещу вавилонския цар и ще кажеш как изчезна мъчителят, пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите.
Как падна от небето, Денице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите!” – този текст е доста орязан и в българския вариант на Библията.
Не може да се твърди, че Исай говори за изхвърлянето на Луцифер-Сатаната от Рая. Става дума за Навуходоносор и само за него. И тъй като в Библията никъде не пише, че Луцифер-Сатаната някога се е опълчвал на Бога поради прекомерна гордост и желание да седи на трона му и е бил изхвърлен поради това в Ада, то следва да се приеме, че няма нищо такова, особено пък в Стария завет.
Идеята за победения от бог Сатана е много удобно средство за всяване на страх у лековерните християни – “Пазете се, моля, благочестиви овци! Ако вие не се подчинявате на заповедите на господа църковниците, ще полетите като злите ангели направо в Ада” – пише Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) и в думите му има доста истина – църковниците са си присвоили неправомерно всички права за тълкуване на Библията и наричат ерес всичко несъвпадащо с извратените им представи за нея.
В миналото чрез множество напъни християнството успява да се наложи като добре вкоренена официална религия в редица държави.
Простотиите съпътстват християнската църква още от самото й начало. Срещат се:
1/Абсолютен кретенизъм, като например на папа Бонифаций ІV (608 – 615), който бил завладян от натрапчивата идея да превърне всички вярващи без изключение в монаси. Дори целия свят да се покръсти на него пак нямало да му стигне, трябвало накъдето и да се обърнеш, да има само монаси. И то да бе само той кретен и само в това да се изразяваше кретенията им.
2/Тотален разврат. Папа Мартин І (654 – 657) пише:”че почти навсякъде свещениците, дяконите и другите църковни лица затъват в позорните грехове на разврата, содомията и скотоложството”. Има папа умрял от венерическа болест, казва се Агатон (678-681) и не е единственият с такава участ. А има и една курва, преправила се на мъж и запомнена като папа Йоан VІІІ, която по време на религиозно шествие получила пристъп на родилни болки, а побеснелите от разкритието на пола й свещеници в изблик на християнско милосърдие по време на предсмъртната и агония удушили детето й.
3/Алчност. Какво желаете? Зъб от светия, нокът, кост от който и да било апостол или мъченик? А колко сте готови да платите за стърготина от кръста на Иисус Христос? По времето на папа Пасхий І (817 – 824) било положено началото на този бизнес. Било пуснато в производство дори някои части от тялото – не е удобно да ги уточняваме - на свети Йосиф, на Йоан Кръстител и дева Мария. Остатъкът от обрязването на Иисус се появил по времето на Людовик Свети (1226 – 1270) и било купено от Анжуйскоя херцог, брат на краля и изложено в една черква за поклонение. Това с иконите също не случайно е в разцвет, пари се докарват и от това, какво като Бог не дава да се прави кумир и да има идолопоклонничество.
4/Да не говорим за трупането на светска власт.
През Средновековието като краен резултат от всички тези богоугодни дела, се заформя скромната идея, че светът на всяка цена трябва да се състои само и единствено от угодни на църквата, а следователно незнайно защо и угодни на Бога, християни. И за реализирането на тази своя идея, църквата прибягва до всяване на страх у масите чрез зловеща пропаганда – всичко, различно от официалната християнска доктрина е обявено за дело на Нечестивия. На пропагандаторите на това умно хрумване е дадена пълна свобода на собственото им въображение, така че да ръсят каквито им хрумне лъжи и гнусотии, за да набавят нови попълнения, уплашени от сатанинските зверства и треперещи вече за съдбата на безсмъртните си души в отвъдното овци. За църквата тази идея е поредният източник на пари и власт.
Сатаната е обявен за лъжец – не бива да му се вярва, той изисква от подчинените си да му отслужват Смразяващи кръвта ритуали, да бъдат развратни, да убиват… На следващите го също не трябва да се вярва, защото и те като своя господар са много изкусни лъжци. Един вид връзват се ръцете на истинските сатанисти да кажат нещо за себе си, което да се рзличава от мнението на църквата по въпроса.
Ужасната бедност, болестите, непосилните данъци и високата смъртност, обаче изиграли лоша шега на това гениално хрумване. Хората мечтаели за друг, по-добър живот и понеже църквата през Средновековието мислела само за себе си, се обръщали за помощ към Сатаната, за който същата тази църква тръбяла, че давал богатство в замяна на абсолютно подчинение на Мрака, което ставало чрез сделка – продажба на душа. Запазените писмени свидетелства за сключени подобни “сделки” са трагикомични.
Християнската църква, в стремежа си за още и още власт и богатства(от които разбира се най-облагодетелствани са тези, които са най-горе в йерархията), с тези си приказки за същността на сатанизма, неусетно създава една много зловеща форма на сатанизъм, която си съществува успешно и днес.
Наложените по онова време от християнската църква забрана за свободен избор на религия (ако не си християнин, си мъртъв) и за свободно изказване на мнение, както и на широката, граничеща с лудост пропаганда на измислените от същата смразяващи кръвта ритуали, нямало как да не сложат своя отпечатък върху сатанизма. Без достъп до адекватна информация за същността на сатанизма много хора били завлечени от християнската пропаганда, целяща да влее нови вярващи в църквата и да задържи там старите вярващи, за да може да преуспява последната. Наистина никой християнин не би застанал срещу църквата, ако смята, че тя и християнството го защитават от всичко зло, от жертвоприношение на децата му и от другите скверни дела на еретиците и в частност на сатанистите. За съжаление психически болни хора превърнали пропагандата в същност на сатанизма, като началото на тази практика съвсем не е поставено от маркиза Дьо Ла Воазен, която извършвала човешки жертвоприношения 1666г. както пише Ла Вей, а доста по-рано.
Интересно е да се разгледа как църквата се справя със създаденото от нея самата положение.
Православната църква си падала по гоненията. Този любим нейн спорт активно бил прилаган върху богомилството, адамитството, манихейството, отшелничеството и други. Православните християни измъчвали еретиците по най-различни начини, за да се откажат от възгледите си. Най-ревностните разпространители на нехристиянски възгледи завършвали на кладата. Най-много патели богомилите, понеже били с най-голямо влияние. Небезивестният за своето време богомил Василий Врач бил изгорен на клада през1111г. И понеже учението на богомилите се смятало за ерес, а църквата не търпяла тогава еретиците, според твърдението на Матей Едески,по времето на Алексей Комнин, десет хиляди еретици били хвърлени в морето, включително и редната баба на Алексей Комнин, а главата на богомилската секта, монахът Нифонт, бил осъден на ужасни изтезания. Брадата на монаха била оскубана косъм по косъм (а тя, по думите на летописците била гъста и дълга), след това, през време на разпита, палачът, който си разбирал от занаята, изтръгнал очите на жертвата си с пръсти. Накрая нещастният Нифонт също бил изгорен на клада. И не забравяйте, християнството е религия на милосърдието.
Обаче домениканците са по-находчиви от православните, трябва да им се признае. Те изнамерили върха на милосърдието и човеколюбието. Те създали Инквизицията. През 1229г. в Тулуза агенти – домениканци се разщъкали навсякъде и докладвали за намерени ереси.
За испанския инквизитор Торкемада пък (15век),известен с манията си да избива и новопокръстените християни и с изселването на евреите, освен със стандартното, наследниците на евреите казват, че го мразят повече от Хитлер, защото в Германия евреите се върнали веднага след войната, а в Испания – 450 години по-късно след Торкемадовата смърт.
Манията да се преследват вещици и магьосници обаче съвсем не била създадена, за да се пази спокойствието на средностатистическите християни, както някой би си помислил.
Доста именити граждани били измъчвани и екзекутирани само, за да се конфискува имуществото им. И ако някой инквизитор се опитвал да бъде човечен, също отивал на кладата.
В Германия 220 000 флорина от подобна дейност преминали към джоба на Готфрид Джоан Фон Дорнгейм (неговият братовчед, епископ, изгорил само 900 вещици за периода 1623 – 1631г.). Мъченията в Германия включвали смачкване с тежести, стълба (уред за мъчение, изваждащ ставите на ръцете), къпане във вряща вода и други. Наказанията включвали отсичане на ръце и изтръгване на женски органи с нагрети до червено щипци.
В Англия Матю Хопкинс заявил, че има “списък на Дявола, в който са записани всички вещици в Англия през 17 век”. Както и сенатор Джон МакКарти, той учредил Комитет по проверка на вещиците и печелел от това. И методите за мъчение били не по-малко ужасни от тези в Германия. На съвестта на Хопкинс за 1645г. тежат 68 екзекуции само в Салфорк.
За 10 години Хитлер успял да избие 6 млн. Евреи. Просто е невъзможно да се представи в настоящето скромно съчинение, какъв е потокът от убийства, дело на църквата, продължил 4 столетия и то при условие, че ловът на привърженици на Сатаната е бил (доколкото това е документирано) много по-страшен и по-мащабен от зверствата на нацистите.
Днес съществуват най-различни сатанински църкви.
От средновековните рицари Тамплиери, Розенкройцери и Алхимици произтича Херметичният орден “Златна зора”, чийто клон е култът Зос Киа със съвременен наследник илюминатите от Танатерос.
Алистър Кроули (изпедерасил се наркоман с огромен сакатлък в магията и с избухлив нрав), първоначално член на “Златна зора”, основава своя организация “Ordo Templi Orientis”. Още приживе на Кроули част от последователите му в Англия се отделили от него и създали групи – клубовете “Адски огън”.
На 30 април 1966г. Антон Шандор Ла Вей, следвайки ученията на френските Тамплиери, клуба на Адския огън – Англия и херметичния орден “Златна зора”, създава първата официално призната църква на Сатаната в САЩ. От нея се е отделила общността “Храмът на Сет”, чийто върховен жрец претендираше, че е определен от демоничните сили за замесник на починалия през 1997г. Ла Вей.
Друга известна сатанинска църква е "Църквата на Страшния Съд", известна повече с името "Процесът". Основана е 1963 г. в Лондон от семейство Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн, които променили фамилните си имена и започнали да се наричат Де Гримстън. Отначало те принадлежали към "Църквата на сциентологията", чийто основоположник е Лафайет Роналд Хъбарт. Първоначално "Процесът" приемал съществуването на двама богове - Луцифер и Йехова, но по-късно приема и Сатаната.
Всички изброени църкви имат най-различни виждания за това какво е Сатаната (някои вярват, че е антропоморфно същество, други – че е тъмната сила в природата, трети са атеисти), какво е сатанизмът (едни са си все така заблудени от християнската пропаганда и залагат твърдо на кървави ритуали и поругаване на християнски ценности, второто от които не е зле, а други предпочитат личното себеусъвършенстване и развитие и като цяло се откъсват от християнската представа за зло) и какво е сатанинската магия (за едни тя е куп ритуали и заклинания, а според други ритуалите и заклинанията са шарлатанство).
Има и още един вид сатанизъм, според който сатанистът не принадлежи към никаква църква, не се интересува от никакви чужди идеологии и сам решава в какво да вярва и в какво не (като мен).



Ползвана литература:
1/Забавна библия – Лео Таксил (Г. А. Пажес)
2/Свещеният вертеп – Лео Таксил (Г. А. Пажес
3/ Оккультизм – Колин Уилсън
4/Сатанинска библия
5/Библия
  Широко разработена е темата, в която този, който дава знание на хората, бива наказван и обявен за зъл бог от върховното божество. Такъв пример може да бъде даден чрез образите на Прометей, Озирис и Пернатата Змия. Вариация на този древен архетип е и сатанинският бог Луцифер (именно бог, тъй като сатанистите обикновено не възприемат този персонаж като подчинен на бога ангел, изхвърлен от рая, а като отделен бог, равносилен на християнския).
Има се предвид, че Прометей е носителят на светлината, а самото име на Луцифер в превод значи Светлоносец, Озирис е олицетворяван от планетата Венера и бог на въздушната стихия, което се отнася и за Луцифер. Също така трябва да се отбележи, че всички тези образи са подчинени на кода на Змията, което се свързва с водата и подземното царство. Факт е, че фолклорът навсякъде по света описва как героят слиза в подземното царство, преминава през подземната река и се сдобива със знание и магически умения. С появата на монотеистичните религии се появява и изчистеният образ на Сатаната, който представлява изкривяване на образа от носещ добро на носещ зло чрез знанието (изгонването на Адам и Ева от Рая се дължи на добитото чрез изяждането на ябълката знание, предложено от Змията, което от добро се превръщя в акт на зло).

Много са теориите за зараждането на сатанизма: първите сведения идват от древните перси, египтяни и дори гърци; намерени са безброй доказателства са прекланяне и жертвоприношения в името на Ариман, Тифон и Питон. Но защо, е редно да си зададем въпроса, древните предци се покланят пред тях? Най-вероятно хората се стахуват от тези богове и чрез дарове и кръв се опитват да ги умилостивят. Именно така хората започват да вярват в тези идоли - началното страхопочитание постепенно се превръща в култ към божеството.

Средните векове са времето, през което християнството успява да се наложи като официална религия, което му дава средствата и властта да забрани изповядването на всякакви други религии. То ги обявява за дело на Нечистивия, което на практика спомага за поглъщането им от сатанизма. Наложената по онова време от Римокатолическата църква забрана за свободен избор на религия и свободно изказване на мнение, както и широката пропаганда на въображаемите все още по онова време, смразяващи кръвта ритуали, слагат своя отпечатък върху сатанизма. Без достъп до адекватна информация за същността на сатанизма много хора са завлечени от пропагандата, целяща да задържи вярващите в църквата. За съжаление психично болни хора решават, че това е същността на сатанизма и превръщат пропагандата в страховита реалност. Така низшият сатанизъм залива Европа, което не е напълно преодоляно и до днес.

В Средновековието култа към Сатаната е на особенна почит и в лицето на вещерството, алхимията, окултизма. Не случайно именно през Средновековието се раждат най-големите окултисти, астролози и медиуми в човешката история като Елифас Леви, Фламел и Постел, преследвани и измъчвани от инквизицията. А Инквизицията е една от най-могъщите институции по онова време, преследвала и подлагала на мъчения всеки, за когото има и най-малко сведение за магьосничество, сатанизъм и всякакви тъмни и странни науки. Между истинските вещици и окултисти за съжаление попадат и много невинни хора, най вече красиви жени и отшелници който "с поглед правят импотентни мъжете и унищожават реколтата и добитъка в своите среднощни сборища с Дявола".

Не остават на заден план и рицарите Тамлиери, които се прекланят на Бафомет. Рицарите отначало са малка група от отцепници, чиято философия гласи, че не Бог, а Дяволът управлява света, но постепенно се превръщат в мощна организация, която става неудобна на папата, който пък от своя страна насъсква Инквизицията срещу тях.

Интересен е и случаят с графиня Батори - унгарска благородница, известна в историята като "кървавата контеса" заради своите долни и ужасни масови убийства. За 45 години тя пренася в жертва на Сатаната стотици момичета, карайки ги първо да участват в оргиите й, а след това се къпе в тяхната свежа кръв, вярвайки, че във вените им тече изворът на младостта. Когато най накрая е арестувана и малко по-късно осъдена на смърт, последното й желание е да не бъде екзекутирана, а погребана жива в собствената си спалня. След изпълняването на желанието й замъкът е изоставен и запада. Едва 4 години по-късно крадци разбиват вратата на спалнята, но не откриват тялото й там.

Нищо не се свързва толкова много със сатанизма, колкото Черната меса - най-богохулната от всички церемонии. Популярната представа за черната меса е следната: разпасан свещеник стой пред олтар, като във всяка ръка държи по една черна свещ, направена от лойта на непокръстени бебета, а олтарът се състои се от гола жена, разкрачена и с отворена вагина, с бокал с урина(кръв) на проститутка, положен на корема й. Над олтара виси обърнат кръст, а гнила ряпа, благославяна от свещенника, бива методично вкарвана и изкарвана от влагалището на дамата, след което чрез псалми и инвокация бива призован някой демон или самият Сатана. Всичко това се извършва в очертанията на "защитна пентаграма". Ако Сатаната дойде, трябва задължително да изглежда като страстен младеж с козелска глава. Следва горене на Библията, орални манипулации на вагината, целуване на пениса и задните части на дявола, и всичко това на фона на шумно храчене по кръста. Ако може и да се заколи едно непокръстено бебе по време на ритуала, ще е добре, защото всеки знае, че това е любимият спорт на сатаниста! Истината е, че всичко това са измислици на болни мозъци, които по една или друга причина искат да шокират и плашат тълпите. В наше време историите за извършване на черна меса са нещо като градски легенди, широко известни и колкото невероятни, толкова плашещи незапознатите суеверни душици. А хора с психически отклонения, които се опитват да претворят легендите в действителност, винаги се намират, но това не е същността на сатанизма!

Но да изоставим Средновековните черни меси и да се пренесем в края на XIXв., по-точно към личноста на Алистър Кроули, роден през 1875г.в Лиймингтън, Англия. По това време сатанизмът е натикан в малки така наречени клубове в които се събират малък и отбран кръг от хора. Именно Алистър е един от най голямите сатанисти по това време, изкарвайки хората от задушените им клубове. Създава ново учение, в което се изповядва правилото "прави каквото искаш": безразборен секс, магия и съновидения за дявола под въздеиствието на наркотици. Звярът 666, както нарича сам себе си, прекарва целия си живот в търсене на окултното; творец на много трудове, най значимият от които е "Книгата на Закона"; водач и родоначалник на открития сатанизъм, без задръжки, показва открито какъв е, прави всичко възможно да си извоюва зъл имидж; въбще, той е първият човек, който комерсиализира греха като начин на живот, а дявола - не като личност с рога, която да всява ужас в сърцата на хората. Първоначално член на Ордена на Златната Зора, впоследствие основава Магическия Орден на Сребърната Звезда (Argentinum Astrum) и реформира Ordo Templi Orientis ( О.Т.О.). По-късно е отхвълен от обществото, но успява (макар да умира в мизерия от пристрастяване към хероина) да даде тласък на съвременния сатанизъм към една нова насока, която Ла Вей поема и доразвива.

Съвременният Антихрист, черният папа и разрушител на Църквата е Антон Шандор Ла Вей. Роден през 1930г., Ла Вей от малък е отвратен, но не от Бога, а от обществото, което уж почита Бога, а всъщност тъне в грехове. Баща му е протестантски пастор и, благодарение на това, Ла Вей от малък има възможност да наблюдава отблизо всички слаби страни на Протестанстката църква. Едва на 18-годишна възраст създава Църквата на Сатаната, а през 1966 година е ръкоположен от всички сатанински организации за "черния папа", говорител на Сатаната. Учението на Ла Вей клони към съвременен хуманизъм и атеизъм; основното правило на учението е "Дръж се така с другите, както се държат и те с теб". Не приема насилието като средство за задоволяване. Той застава твърдо зад идеите за освобождаване на всякакви желания и против отричането от греха "защото няма човек на света, който да не е извъшил поне един от смъртните грехове". Ла Вей успява чрез своите доводи и ораторство да присъедини множество хора в своята църква, но не като магьосник-окултист, а като човек, доказващ остарелия морал на цървата.

Някои сатанисти считат, че Ла Вей не е само изкусен оратор, но не са му чужди и тъмните науки. Част от сатанистите (предимно модерните сатанисти в тийнейджърска възраст) считат приноса му към окултизма, и по точно към черната магия, за голям, защото твърдят, че именно той е човекът, успял да събере и преведе всичките 19 Енохови ключа или иначе казано ключовете за портите на ада. Въпросното твърдение е доста спорно.

Умира през 1997 в личния си замък, оставяйки след себе си огромно наследство от милиони долари в своите фондове, безкраен списък от имоти и най важния му труд, "Сатанинската библия", която продължава да вдъхновява сатанистите дори и след смъртта му (между другото, "вивлос" е гръцка дума означаваща "сборник", и оттам побългарената дума "библия" има значението на "събрани много книги от различни автори на едно място" т.е. нещо като христоматия, но да оставим това и да не обръщаме внимание, че книгата на Ла Вей не е никакъв сборник). Най големият от сатанинските празници е... собственият рожден ден, което противоречи с всички останали религии, чиито последователи почитат някой специфичен бог и неговата съответна дата. Сатанистът си мисли: "защо не създам бог, по свой образ и подобие, и този бог да бъда аз". И така, най-значимият празник е рожденният ден на сатаниста.

След собствения рожденния ден, двата най-главни празници са Варпургиевата нощ и Халоуийн (или Вси Светии). Най-интересното е, че Св. Валпурга е всъщност английска светица, умряла в края на VIII век и погребана в една скална кухина, която по-късно изпуска смола, имаща чудодеен ефект върху различни болести. Какво общо има светицата със сатанизма? Ами много просто: Св. Верпурга се чества на 1 май, като нейният ден заема мястото на един по-ранен езически празник. Празникът на Св. Верпурга е използван само за да се запази най-езическият празник, а именно грандиозната кулминация на Пролетното равноденствие, нощтта, в която всички демони, зли духове, призраци и самодиви излизат, за да проведат своите диви пиршества, символизиращи плодовитоста на Пролетното равноденствие. За сатанистите Валпургиевата нощ се възприема като сатанинската "нова година". Счита се, че по това време воалът между земята и астралния свят е много тънък и това е идеалното време за заклинания, за магии... Всички меси, ритуали, магии, общувания с духове са много по-силни тази нощ, в сравнение с обикновено. Това е времето за заплануване на идващата година, кое е важно за сатаниста, какви са нуждите, които има и какво иска да постигне през новата година. освен това Валпургиевата нощ е празник и на плодовитостта, съзряването на жената, сексуалността.

Халоуийн (Самхейн) се празнува на 31-ви Октомври. Първоначално тази нощ е един от големите празници на огъня и прибирането на реколтата в Британия по времето на друидите. В Шотландия тя се свързва с времето, когато духовете на мъртвите, демоните, вещиците и чародеите са необикновено активни и благосклонни. За сатанистите този ден е определен за завършването на всичко започнато през топлия сезон и поставяне на ред в отношенията с хората. Ритуалите за отмъщение имат специално значение в този ден, така че всеки да може да завърши топлия сезон спокойно. Това е времето за приключване на недоволството, злобата и омразата и всяко друго чувство, придизвикано от несправедливостта, които трябва да бъдат излети на воля, така че враговете да бъдат наказани по справедлив начин чрез магически формули. След който и да е извършен ритуал, в полунощ на 31-ви срещу 1-ви, трябва да последва голямо тържество със запалване на големи огньове, богати пирове, удовлетворяване на нуждите, танцуване, секс, преяждане и пълно отпускане.

Други по-малки празници са Ламмас на 1 Август и Имболик на 2 Февруари.

Легендарните сатанински тържества, огньове и пиршества по време на Валпургиевата нощ, Халоуийн, Ламмас и Имболик се правят точно шест седмици след: Пролетното равноденствие (21-23 Март), Лятното слънцестоене (21-23 Юни), Есенното равноденствие (21-23 Септември) и Зимното слънцестоене (21-23 Декември), които също се почитат, но по-слабо.

Един нов сатанински празник е 22-ри Септември, Денят за горене на Библията. Тази традиция започва от 2001г., когато се поставя началото на този ежегоен празник, в който всеки сатанист би трябвало да вземе участие. Християнски книги, листовки, литература и всякакви артикули се събират, за да бъдат изгорени. Според много сатанисти "празникът" е позьорски и детски, но по-младите и надъхани сатанисти изпълняват ритуалното горене с далче по-голямо удоволствие от останалите празници.

 

Извинявам,че може би ви отегчих,но исках да споделя наученото,което честно казано ми беше много интересно.

 



Тагове:   Нета,   мое,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - lUBZyUApgqKYPFQxUpr
04.07.2011 01:20
This article acehvied exactly what I wanted it to achieve.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: silviang
Категория: Други
Прочетен: 623857
Постинги: 400
Коментари: 672
Гласове: 6093
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930