Брашно Тип 500
Аз, така, най-си обичам да си седим и да си гледам преко дуваро къде балкана.
Ама веднъж доде племенико с една жипка и неколко убавци… и докара едни пакети… те такива,
като от полвин кило ориз ти казвам.
Доде и вика: “Е ти лельо, тия неща, да ги сложиме у килера”….
И ги сложихме. Па той вика: “Че ги вардиш тука, яз после че си ги земем” - вика. - Добре - му викам - ше ги вардим…….
И ги вардих! Има-нема две седмици,…… и повече ги вардих!…….
Па то, после, оня ми ти бойлер, понеже е у килера, и издумка. Па като се разтече една вода. То пакети, то вода, и всичко плувнало… Шашнах се!
И я кво да праим? И ги извадих на сушинка у хола. Добре, че ги беха навили с тикцу… Та, вадим ги аз, и ги носим. Истървах едно пакече и оно се пръсна.
И я да го пометем, па то се вдигна прашина от брашното - то като брашно вътре – и ми стана едно хубаво.
И поне съм гледала по сериалите пакечета, земах една ножка, дупнах едно пакече и помирисах, и близнах мъничко - да видим кво е.
Помислих си: “Това не ще да е сол или друга некаква сода”. Ама поне не знайем, и си чучнах пред телевизора. Обаче като ми дойде една енергия ти викам….., нема къде да я избием.
И си викам - я да почистим тука, че Коце много мърля. Коцето - мъж ми де, и се развъртех. Егати му и почистването, егати му и енергия….. всичко си доде на местото. Викам си, като си дойде Коце, и ше ма похвали!
а той си дойде пиян… Дружил се некъде с ахмаците… И аз си викам
- Така ли? - и му приготвих един кекс, ама от същото брашно, да се наяде, да се отрезви, да се осафери малко, па да види какво съм изпопречистила целата къща.
И он като се осафери, кат са опули, кат скочи,……… и бойдиса москвича на съседо у розево. Ама оня
неблагодарен…. Разкреще се нещо... Вика и се нервира,…. ама повече вика……….. И аз викам на жена му…. “Стефче, ела
да ти дам брашно, че племенико докара некво модно, много убаво”….. Да оправим работата де, да замажем скандало……
Ма я през целото време си ядем от кекса и си ходим с ножката, па смръкнем……. То енергия, то сила, не ти е до ума
изобщо! Бравос си викам…… И по 5 лева да е килото, ше му го платим на племеника, ега го и брашното….. Бравос! ……И
като й дадох на Стефчето,….. и она замеси хлеб. И го даде на съседо да яде. Горан се казва съседо. Ама то, пуфкаф леб,
страшна работа. Изедох и я една фелия, да го пробам,….. "ареса ми. И Стефчето отпра два комата. Пък Горан, целия го
изплюска. И да видиш веселба….. Кво им стана на тия "ора, като взеха да се радват, като взеха да пеят едни народни
песни….ум да ти зайде! Прегърнали се и пеят! … И идва Горан и вика на моя: - Айде сега - вика - да си прекараме чудесно!
…..Е, аз пък това не го разбрах! …И по едно време, гледам Стефчето, ошътала, опрала, изгладила, проснала дрехите…..
и мие паважо!!! ….И нея не можах да я разберем! - Абе, Стефче - викам й – кво праиш ма? А тя с една четчица мий
паве по паве.- Ми, - вика ми - чистим бе. И като земахме един конец и двете, и премерихме колко е дълго селото. Па
като ни виде"а, това приятели, това съседи, и се зарадваха на нас, и ни се смеят. И аз им викам “Продавам брашно,
много е домакинско”. И го изкупи"а целото по 12 лева килото. Па после кмето Рангел мина и наслага на всички врати
табели “ОБРАЗЦОВ ДОМ”. Колко съм го мечтала яз тоа “ОБРАЗЦОВ ДОМ”…... Много почистихме. Бравос! Това точно
като почна пролетта беше. Е, оставих си десетина пакечета от брашното, да има. …….И си викам,…… той племенико,
сигур" ще е доволен. Обаждам се у тех, ама го нема…. Заминал некъде на почивка. Па после се обажда майкя му и
ми вика: - Нема го моя син, отепаха го,….. и реве. Ама то рев, не ти е работа, пък аз нещо съм напоследък весела. И й
викам : “Райне, немой рева, всичко е наред, продадох го я брашното, имам тука къде 6000 лева, ше съ опраиме по
разноските”. Пък тя ми затвори! И кво?….. Пак нищо не разбрах! Ама много хубаво брашно. Бравос! 


Автор:анонимен в нета