Постинг
25.09.2007 20:27 -
...........................
веднъж да мине този тежък ден!...
Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.
Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж...
Докато си река със глас изстинал:
Я гледай!
И животът ми преминал!
Георги константинов
Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека...
Георги Константинов
цитирайв недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека...
Георги Константинов
Колкото и високо
духът да лети,
тялото остава
на земята -
при тревите и камъните,
при любовта и умората,
при водата и хляба.
Човеко,
огледай се наоколо:
една-единствена капка
ще ти разкаже да реката,
в мрака
единствен лъч
ще ти спомни слънцето,
до всяка истина
може да се отиде пешком.
Твоята сянка
е хванала нозете ти
и те дърпа към жилавата глина,
към бляскавия асфалт.
Но хоризонтът минава
точно през тебе.
Бъди безкраен!
цитирайдухът да лети,
тялото остава
на земята -
при тревите и камъните,
при любовта и умората,
при водата и хляба.
Човеко,
огледай се наоколо:
една-единствена капка
ще ти разкаже да реката,
в мрака
единствен лъч
ще ти спомни слънцето,
до всяка истина
може да се отиде пешком.
Твоята сянка
е хванала нозете ти
и те дърпа към жилавата глина,
към бляскавия асфалт.
Но хоризонтът минава
точно през тебе.
Бъди безкраен!
Сърцето ми е стар модел -
ръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.
Дори и без резервни части.
Върви със мен под свода син
и не очаква нежни грижи...
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.
Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх...
Не му е лесно по баира.
Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.
То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник
ще го купи?
цитирайръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.
Дори и без резервни части.
Върви със мен под свода син
и не очаква нежни грижи...
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.
Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх...
Не му е лесно по баира.
Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.
То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник
ще го купи?
Човек е вързан за земята,
за струята вода,
за вятъра,
морето
и небето.
Човек е вързан за свойта сянка,
за своя глас,
за своята любов
и своята ненавист.
Човек е вързан за живота
с веригите на въглерода
и чувството за край
го спъва сред безкрая.....
И все пак,
и все пак.....
Очи притварям и усещам как
всяка земна връзка
се разпада.
Мисълта ми
преминава като тръпка
през цялата Вселена.
Търсене
Блогрол