Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2007 20:27 - ...........................
Автор: silviang Категория: Други   
Прочетен: 1197 Коментари: 4 Гласове:
0






image





 
Понякога въздъхвам уморен -

       веднъж да мине този тежък ден!...

      

       Веднъж да мине този месец само

       и да погледна болката през рамо.

 

       Да мине бързо този летен дъжд.

       И зимата да свърши изведнъж...

 

       Докато си река със глас изстинал:

       Я гледай!

         И животът ми преминал!


Георги константинов

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sensation - Житейска равносметка
25.09.2007 20:35
Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека...

Георги Константинов
цитирай
2. silviang - Колкото и високо...
25.09.2007 20:40
Колкото и високо
духът да лети,
тялото остава
на земята -
при тревите и камъните,
при любовта и умората,
при водата и хляба.
Човеко,
огледай се наоколо:
една-единствена капка
ще ти разкаже да реката,
в мрака
единствен лъч
ще ти спомни слънцето,
до всяка истина
може да се отиде пешком.
Твоята сянка
е хванала нозете ти
и те дърпа към жилавата глина,
към бляскавия асфалт.
Но хоризонтът минава
точно през тебе.
Бъди безкраен!
цитирай
3. sensation - Сърцето ми е стар модел
25.09.2007 20:45
Сърцето ми е стар модел -
ръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.
Дори и без резервни части.


Върви със мен под свода син
и не очаква нежни грижи...
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.


Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх...
Не му е лесно по баира.

Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.

То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник
ще го купи?

цитирай
4. silviang - И все пак...
25.09.2007 20:49


Човек е вързан за земята,
за струята вода,
за вятъра,
морето
и небето.

Човек е вързан за свойта сянка,
за своя глас,
за своята любов
и своята ненавист.

Човек е вързан за живота
с веригите на въглерода
и чувството за край
го спъва сред безкрая.....

И все пак,
и все пак.....
Очи притварям и усещам как
всяка земна връзка
се разпада.
Мисълта ми
преминава като тръпка
през цялата Вселена.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: silviang
Категория: Други
Прочетен: 847084
Постинги: 400
Коментари: 672
Гласове: 6093
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031