Прочетен: 2869 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2007 18:55
Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб - стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, цъфтежа, “плодоносността” и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...
Може би от днес започва моят мълчалив протест в blog.bg....Който може би ще завърши с един закономерен край, този мой последен постинг.
Мълчание
На Дим. Светлин
Мълчах години непрестанно
с опустошен от мисли лоб
и днеска от това мълчание
излизам аз като от гроб.
Над моя дух витае още
безименната пустота
на миналите дни и нощи,
неразличими от смъртта.
И вцепенени от тревога,
макар свободни тоя път,
все още мислите не могат
от клетката да излетят.
Като човек, от болест станал,
пристъпва моят стих едва,
но с гняв безсилен, с мъка странна
са пълни моите слова.
И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел.
1964
Атанас Далчев
МЪЛЧАНИЕ
Мълчание,
умножено сред снега,
сред дъжда,
сред нощта,
сред много дни и нови нощи.
Мълчание,
умножено сред никога неказаните думи.
1969
Макс Болигер
Видове мълчания:
-Мълчание по рождение;
-Мълчание по необходимост;
-Мълчание по желание;
-Мълчание поради безразличие;
-Мълчание по принуда;
-Мълчание заради тайна...
Мълчанието по рождение е карма. Налага ти се цял живот да слушаш другите. И да имаш една-единствена мечта – да можеш да говориш. Когато е необходимо, добре е да си трениран и да умееш да мълчиш... Че излишната дума, току виж ти изиграла лоша шега: да обидиш някого, да предизвикаш лавина от непредвидими събития, да изпаднеш в неловка ситуация... Ако можеш да мълчиш по желание, би могло да се каже, че се владееш... Но пък не е за пренебрегване и версията, че си инат. На никого не пожелавам да изпита мълчанието поради безразличие... Още по-тежко е, когато се налага да мълчиш, ако обстоятелствата те принуждават или мислите ти крещят от тревога! А заради тайна, какво да кажа... – “Запази тайната от милост...” Всяка тайна, която ти е поверена и не я задържиш зад зъбите си, може да промени нечий живот, включително и твоя...
Мисля, че е цяло изкуство да се научим да владеем мълчанието. И ако успеем без думи да кажем най-съкровените си мисли и точният човек ги улови, тогава може би сме се доближили до съвършенството и пълнотата, която всеки се стреми да достигне в живота си...
От години учителите в цялата страна са в "мълчалив протест",но влизат в учебните стаи и не мълчат. Тече дванадесетия ден от учителските протести, и почти никой не прояви доблестта да ги подкрепи и насърчи. Някои дори намериха протеста на учителите за сгоден повод да се подиграят с тях най-нагло и лековато. Такива "шегобийци" аз обаче бих си позволила да ги посъветвам да се опитат да схванат знака, който учителството по този начин дава на цялата нация. Страшно става, ако учителите замълчат. Крайно зловещо е едно такова мълчание...
При положение, че всички ние непрекъснато бъбрим и не даваме отдих на... ченетата си, усърдно произвеждайки само шум, отстояващите правата си учители дават знак и на всички нас. Много често бърборим, без да мислим: дали ако замълчим, ще се позамислим? Мълчанието на учителите в този случай е съвсем красноречиво, говорещо, аз бих го нарекла даже крещящо мълчание: те по този начин, дори без да го съзнават, ни казват нещо много важно.
А именно, че ако замълчим поне малко, ако победим крясъците, лицемерните вопли, ако се вслушаме в благодатната тишина, ако се опитаме да вникнем в самите себе си, в мислите си, в същината си даже на свободни човешки същества, запазвайки така освобождаващото душите ни мълчание, то това е условието да променим тази лудница-говорилня, в която кресльовците и мърморковците превърнаха отечеството ни. Всички у нас мърморят, сумтят, проклинат, оплакват се, че ни лъжат, оплакват се от всеки и от всичко. Но при това, забележете, малцина са тия, които мислят. Ако замълчим, може би най-сетне ще се замислим: тия, които не умеят да мълчат, те не умеят и да мислят.
Учителите с протеста си преподадоха изключително мъдър урок по гражданска позиция на цялата нация. И с това си заслужават надниците , драги ми мърморковци. Поне се опитайте да схванете това: учителите са мисионери, те са ни крайно необходими, без тях сме зананикъде, обществото, което си позволява да унижава своите учители, духовните наставници на младите, такова общество няма бъдеще. Да, училището и учителите са самоотвержени носители на едно най-велико тайнство на човешкото приобщаване към живота, и горко на онова общество, което не съзнава това и ги смята за най-прости чиновници. Така, както примерно прави образователният министър, който е крайно време вече да си иде...
Автор:Много сме,силни сме!
07.10.2007 17:18
Надавям се да се върнеш! Ще чакам!
04.07.2011 01:32
04.07.2011 11:56