МЪДРОСТ
 
Като в приказка - дреме гората,
в своя есенен накит от злато.
Нито птици унесено пеят,
нито вятър в листата шуми.

Само пътят се бодро белее -
но и той се стопява в мъглата
и по него ний, сенки безмълвни,
уморено вървиме сами.

Колко много напразна тревога,
колко мъка в очите прикрита,
колко сълзи преглътнали мълком,
колко плач във човешкия глас... 

Безнадеждно самотни и чужди -
всеки лута се, дири и пита -
а всевечната, земната мъдрост -
тя разляна е вредом край нас:

да ликуваме с ведрата пролет,
да горим с кехлибарното лято
и наесен - с усмивка на обич
към света, и прекрасен, и чист -

без тъгата на спомени празни,
без страха пред надежди крилати -
да угаснем с вечерното слънце,
да умрем с осланения лист...  

Елисавета Багряна