В "Човека, който се смее", Виктор Юго казва: "Зъбите могат да гледат така, както очите могат да хапят". 

Човекът, изпълнен с достойнство дори и не подозира каква низост може да съществува около него. 

Този, който е устремил поглед към слънцето, не вижда термитите, които копаят дупка под краката му. 

Надеждата се състои в това, че един ден животът ще се научи да противодейства по-добре на смъртта, а любовта на омразата. 

Тогава цветята ще разпръскват уханието си в слънчевите дни без мрачен облак да хвърли сянката си върху тях.

Попаднах на вашия блог и съм приятно
изненадан от атмосферата в него.Има нещо
затрогващо и фино,нещо чисто и пречистващо ...
Благодаря,благодаря
Сентенцийте избрани от вас звучат като стихове...