Падаща звезда
Когато тъжен е живота
и всичко тъне във мъгла,
недей презира слънчевите хора,
а пожелай си падаща звезда.
Така, дълбоко взрян в небето
забравяш болка, нищета
и с едничка мисъл във сърцето
оставаш ти да търсиш падаща звезда.
Ако обичаш ти несподелено
и вместо чувства получаваш пак лъжа,
недей тъгува, така е отредено
от съдбата- падаща звезда.
Погледни по- ведро небесата,
цветята, птиците, дъжда,
усмихни се на тревата
и открий там падаща звезда.
Свалиш ли тъжната окраска
и татуираш ли си ти смеха,
тъй тихо, нежно, като ласка
при теб ще дойде падаща звезда.
Гледай по- нехайно на нещата,
смигни на глупостта и подлостта.
Като дете се щурай из полята
и откъсни си цвете- падаща звезда.
Откриеш ли, че смееш се и пееш
и радваш се на малките неща,
то знай, че съвсем неволно на челото
се е настанила твоята красива и неповторима
падаща звезда!
незнаен автор
27.11.2007 17:24
и татуираш ли си ти смеха,
тъй тихо, нежно, като ласка
при теб ще дойде падаща звезда.
....
Откриеш ли, че смееш се и пееш
и радваш се на малките неща,
то знай, че съвсем неволно на челото
се е настанила твоята красива и неповторима
падаща звезда!"
Прекрасен стих и вярно твърдение!
Не зная,не разбирам,
защо пък падаща звезда;
когато пада тя умира
и идва краят..Затова,
обичам звездата да изгрява
и с всеки ден,минута да расте,
и с нея да звучи напева-
мелодията на моето сърце.
Обичам да я виждам сутрин,вечер,
да изгрява и ме носи на ръце,
да ми праща поздрав от далече,
душата да олеква,сякаш е перце,
от някаква вълшебна птица,
мираж и чудо,и мечта,
след дъжд през май зорница,
божествен химн на радостта...
Не зная,не разбирам,
защо пък падаща звезда.
Когато пада тя умира.
И идва краят на света...
Автора известен:ок 3223
Извинете за репликата.С нещо ме развълнува това стихче от неизвестен автор.
