МИГВАНЕ

В това безумно време -
това са някои от моите "отклонения".

Аз имах твърди убеждения -
аз никога не мигвах.

Една дъга,
извита над фонтана,
будеше нежност
в погледа на пътника.
Аз мигнах -
и тя се превърна в змия,
криволичеща подло.

Един часовник,
от върха на църква,
броеше тихо
часовете и минутите.
Аз мигнах -
и той се превърна на кладенец,
който нямаше дъно.

Цветя червени,
разцъфтели на екрана,
танцуваха
под пролетния вятър.
Аз мигнах -
и те се превърнаха в езеро,
пълно със кръв.

За да поддържам твърди
моите убеждения -
държа очите си
отворени широко.

1980 г.
Гу Чън