Прочетен: 4228 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2008 11:02
Имало едно време един крал, който имал три прекрасни дъщери. По-големите се омъжили за велики принцове, но най-малката, наречена Психея, била толкова красива, че никой не бил достоен за нея. Хората пеели химни в нейна чест, а странниците мислели че тя е самата богиня на красотата.
Това обаче разгневило Венера(Афродита). Тя се почувствала ограбена за това, че я сравняват с простосмъртна. Повикала Купидон при себе си и му заповядала да наточи оръжията си. Купидон(Ерос) бил стрелец, от когото всички се боели, повече отколкото от самия Аполон, тъй като аполоновите стрели отнемали живот, а купидоновите носели радост или тъга за цял живот. И така, Венера наредила на Купидон да рани Психея и да я накара да се влюби в някое отвратително същество, което да буди ненавист у всички. Невидим, Купидон слязъл на земята и влязъл в стаята на Психея, докато тя спяла. Уцелил сърцето й със стрела на любовта, но тя отворила очите си толкова внезапно, че той трепнал и ранил и себе си със същата стрела. Влюбил се в красивата Психея и след като развалил магията над нея, се върнал в небесата без да изрече и дума за случилото се. А неподозиращата нищо принцеса заспала отново.
Със сигурност съпругът й не бил чудовище, както всички предполагали, а някаква невидима сила. Всяка нощ той идвал при нея и й говорел с глас на божество, но всяка сутрин призори я оставял сама, въпреки увещанията й да остане. Обяснил й, че трябва да бъде невидим и се опитвал да я накара да повярва в него и да бъде търпелива.Психея се радвала на всичките наслади от положението си на принцеса и всички радости на любовта. Но цялото това блаженство се крепяло на едно условие: Тя никога не трябвало да вижда съпруга си (той я посещавал само в пълна тъмнина) и не бивало да знае кой е. Тъмнината е метафора за несъзнателното.
Дните отминавали и Психея започнала тъгува за родителите и сестрите си. Затова помолила мъжа си да доведе поне сестрите й, за да ги види. На следващата сутрин Зефир се появил носейки двете й сестри. Те междувременно се били омъжили за местни царе, но браковете им не им донесли щастие. Пристигнали в двореца на Психея и били страшно впечатлени от великолепието му. Когато обаче чули за чудния й живот, завистта им не знаела граници. Те се хванали за единственото нещо, в което Психея се чувствала несигурна – за самоличността на нейния съпруг. Посели отровни съмнения в ума й, казвайки й, че той сигурно е някой грозен и противен змей, та затова й е забранено да го вижда. Придумали я да запали свещ в тъмното и да му отсече главата, ако наистина е чудовище. Сестрите на Психея всъщност са част от самата нея – тъничкият коварен вътрешен гласец, който се опитва да разруши щастието. Мъдростта е да разберем кога завистта ни води към по-голямо самоосъществяване и кога просто иска да съсипе хубавите неща в живота ни.
Задали й хиляди въпроси за съпруга й. Когато разбрали, че тя никога не го е виждала, я излъгали, че той със сигурност е чудовище, даже дракон. Посъветвали я да запали лампа докато той спи през нощта, за да го види и ако се наложи - да го убие. Психея с ужас изслушала злонамерения план, но когато сестрите й напуснали замъка, тя все пак решила да го изпълни. Една нощ, след като Купидон заспал, тя се надигнала, запалила лампа и я надвесила над него в очакване да види някакво чудовище. Вместо това тя видяла най-младия от боговете, най-красив и неустоим от всички безсмъртни. Психея се навела към него, но ръцете й потреперали и капка горещо олио паднало на рамото му и го изгорило. Той отворил очи и възкликнал “О, невярваща Психея!” и отлетял. Психея се опитала да го последва през прозореца, но паднала на земята. Когато се свестила, видяла, че всичко е изчезнало заедно с Купидон.
Психея тръгнала да пътува сама за да търси любимия си. Един ден, както блуждаела, на един близък хълм видяла замък, който изглеждал запустял. В залата нямало никакво живо същество - единствено камари от зърно, разпръснати класове жито, наполовина излющени, пшеница и ечемик, разпилени хаотично на пода. Без да се бави Психея се захванала да подреди всичко. По средата на задачата й я сепнал глас, погледнала нагоре и видяла самата Деметра - богинята на жътвата - която й се усмихвала. Деметра й казала, че би могла да бъде отново щастлива и я посъветвала да отиде при Венера и да измоли нейната благосклонност.Окуражена от думите на Деметра, Психея отишла право в храма на Венера и отправила своята молитва. Но Венера била твърде разгневена и решила да я подложи на изпитание. Психея обичала страстно Ерос.. За да го спечели отново, тя трябвало да премине през четири изпитания, които й се стрували неизпълними. Задачите били измислени от Афродита, богинята на любовта, която се отнасяла с Психея презрително, нареждайки на своите слуги Мъка и Тъга, да не й дават мира. Тя завела Психея в една огромна стая, където имало струпана планина от жито, бобови зърна и леща и й наредила да ги раздели на отделни купчини до здрачаване. Горката Психея много се отчаяла, но после видяла черна върволица мравки, изпратени от нейния любим Купидон, които дошли да й помогнат. Когато Венера се върнала, задачата била изпълнена.
Венера се развикала на Психея, защото знаела, че това било работа на Купидон. На сутринта завела момичето до една река и й казала да отиде от другата страна, там където пасяли овцете със златно руно, и да вземе сноп от руното на всяка овца.
Тази задача се видяла много лесна на Психея и тя веднага нагазила във водата, готова да я прекоси. В момента, в който Венера изчезнала, от водите се разнесъл шепот на русалки. Те казали на Психея да бъде внимателна и търпелива, тъй като овцете били бесни през деня, когато слънцето светело отвисоко, но когато сенките станели дълги, лягали да почиват и спят под дърветата. Тогава тя можела да отиде и да събере златното руно.
Благодарейки на водните създания, Психея седнала да си почине близо до тях и когато подходящия момент дошъл, прекосила реката и последвала тяхната заръка. Върнала се при Венера с ръце пълни с блестящо златно руно.Има друга версия за тази задача. златните слънчеви овце, които били толкова свирепи, че никой смъртен не смеел да ги доближи. Психея вече се канела да се откаже и да се хвърли в реката, когато една тръстика, растяща на близкия речен бряг, й прошепнала, че решението е не да се среща очи в очи с овцете, а да изчака падането на нощта, когато са изморени. Тогава можела да събере от вълната им, останала по храстите и къпинака, в които те се блъскали в яростта си. Често ни се налага да изчакаме търпеливо подходящия момент, за да направим нещо, иначе ще бъдем победени. Тръстиката е част от естествения свят, който знае как да съществува съвместно с дивата и опасна енергия. Афродита била вбесена, когато Психея се върнала, и й поставила трета задача: Да й донесе вода от леденостудения водопад на река Стикс – нещо невъзможно за един смъртен. Психея отново била готова да се откаже, но един орел й се притекъл на помощ и донесъл вода в едно конско копито. Тази вода била силно смъртоносна, но и давала живот. Сътворението и разрушението са двете страни на една и съща монета. Невъзможно е да получим тази вода с обичайните средства, но тя може да ни бъде донесена от орел, който е кралят на птиците и символизира гордата сила на психиката. Венера отново се ядосала, знаейки, че Психея не би могла да се справи сама без помощ. Тогава й дала малка кутийка и й наредила да отиде при Персефона да я помоли за малко от нейната красота. Венера обяснила, че е станала бледа от грижите по ранения си син и имала нужда да възвърне красотата си.
Психея се отчаяла неимоверно, защото знаела, че никой смъртен не можел да отиде в Хадес и да се върне жив от там. Чувствала се забравена от своя любим и решила да посрещне съдбата си колкото се може по-скоро. Изведнъж чула глас, който й разказал как може да избегне всички опасности в Хадес и да се измъкне от там невредима. Гласът добавил, че когато Персефона върне кутията, Психея не бива да я отваря в никакъв случай. Тя послушала мъдрите съвети и влязла в Хадес благополучно, взела малко от красотата на Персефона в кутийката и се върнала на горния свят с душа изпълнена с надежда. По пътя обратно към храма на Венера, Психея започнала да си мисли, че Купидон я е забравил, че е станала грозна и той никога не би я заобичал отново. Изкушила се и отворила кутията, за да вземе малко от красотата скрита в нея. Подтикнало я любопитството и донякъде желанието да бъде красива в очите на своя любим. Но магиите и елексирите на Хадес не били за смъртни и вдишвайки странния аромат, тя припаднала.
За щастие Купидон вече бил оздравял и тайно бил излетял да търси Психея. Намерил я лежаща на земята и видял кутията наблизо. Събудил я и й казал да отиде в дома на майка му и да чака, докато той се върне. След това той отлетял право към Олимп, където боговете пирували. Разказал им своята история и ги помолил за помощ. Всички богове били трогнати от историята и дори самият Зевс склонил Венера с мили думи да омекне. Всички млади богове искали да приветстват Психея веднага и затова изпратили Хермес да я доведе. Преди това, обаче, той поискал от Купидон да спре да изстрелва опасните си стрели срещу боговете.
Девойката пристигнала при тях, пила божествена амброзия от чашата, която Хебе й подала и станала безсмъртна. Купидон я хванал за ръка и те никога повече не се разделили.
Смисълът на приказката е ясен: Психея е символ на човешката душа, която пречистена чрез страсти и нещастия, е подготвена да се наслаждава на вечно щастие в любовта.
В античното изкуство Амур и Психея олицетворявали душата и любовта. В символиката на ранното християнство образите на Амур и Психея въплъщавали пълнотата и радостта, която изпитва душата след смъртта, когато във вечността общува с Бог и която Йоан нарича Любов.
И така, Афродита (Любовта) дала безсмъртие на Психея (Душата) и Ерос (Духът) завинаги се свързал с нея. Точно когато си мислим, че всичко върви против нас, обстоятелствата се оказват благоприятни. В това обаче се крие и известна опасност, понеже не може да се държим безпомощно с надеждата, че другият ще дойде да ни спаси. Психея не е замисляла или планирала това, то просто се е случило. Легендата за Психея и Ерос не е за една жена, която спечелва любовта на съпруга си. В нея по-скоро става дума за Душата, която събира смелост да намери истинските отношения с Духа. Когато Психея и Ерос отново се събират, им се ражда дъщеря, която наричат Радост. Във всеки от нас има аспекти от Ерос и Психея. Смисълът на задачата е да ни се покаже какво богатство от духовни скъпоценности имаме на разположение.
