wsi4ko + ni6to = многоточие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02.2008 18:07 - Времето

Автор: silviang Категория: Други

Прочетен: 2316 Коментари: 1 Гласове:

Цветът се ражда само в снеговете,
а истинското време е безвремие.

Времето е едно от нещата, за които е трудно да се даде дефиниция. То може да бъде разгледано по много и различни начини, от различни гледни точки. За мен времето е онази разтеглива, вечноизменяща се реалност, където нищо не е истинско и всичко се мени. Идеята Panta rei - всичко тече, всичко се променя, и мигът е толкова кратък, че не можеш 2 пъти да влезеш в една река.Може ли да се каже, че "Времето е в нас и ние сме във времето"? Какво за вас съдържа понятието време и дали то е само онази физична величина, измерваща се в секунди? Какво за вас е секунда и какво е един час? Дали времето е едно цяло и правилно ли е да го раздробяваме на минути, часове, дни, векове?

Трудно е да се даде точно определение за явлението време. То е измерение, величина, с която ние разделяме събитията, настъпващи в дадена физична среда. Времето е една от седемте фундаментални величини, които присъстват в Международната измервателна система SI.
Времето е било тема на много дебати сред философи, физици и дори неспециалисти. И всъщност то е доста особен обект. Не можем да го видим, не можем да го почувстваме по кожата си, не можем да го чуем, вкусим или помиришем. То е нещо, което подразбираме. За хората времето е нещо, което може да бъде измерено. Исак Нютон счита, че времето тече еднакво във Вселената. Но според създадената от Алберт Айнщайн теория за относителността, времето и пространството не са независими понятия, а различните страни на едно неделимо цяло пространство-време и времето зависи както от относителното движение на наблюдателя, така и от гравитационното поле.
Времето е абстрактна категория, която не е подвластна на никой и нищо.
В Библията – и в главата Еклесиаст ще открием следните думи:

Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето:

Време за раждане и време за умиране;

Време за насаждане и време за изкореняване на посаденото;

Време за убиване и време за изцеляване;

Време за събаряне и време за градене;

Време за плачене и време за смеене;

Време за жалеене и време за ликуване;

Време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

Време за търсене и време за изгубване;

Време за мълчание и време за говорене;

Време за обичане и време за мразене;

Време за война и време за мир.

А ето и една любопитна публикация по въпроса :

Експерименти с Времето: четвъртото измерение

Много учени са извършили експерименти за наблюдения в миналото или бъдещето, използвайки човешкото съзнание. Способностите за наблюдаване на събития от миналото и бъдещето са познати от дълго време на общностите на медиумите. С телескоп можем да видим пространствени координати, отдалечени от нас на огромни разстояния. По същия начин много хора потвърждават, че могат да наблюдават измерения, в които миналото и бъдещето съществуват едновременно. Все пак, едно е да се наблюдават отделни моменти в материята на времето, съвсем друго – да се пренесем физически през него...

„Бесо напусна този странен свят малко преди мен. Това не означава нищо. Хората като нас, които вярват във физиката, знаят, че разликата между миналото, настоящето и бъдещето е само една упорита и натрапчива илюзия.”

Това е цитат от писмо, което Алберт Айнщайн изпраща на семейството на своя колега Мишел Бесо малко след смъртта му. Когато говорим за времето е важно да се цитира Айнщайн, тъй като той е човекът, който за пръв път се отнася към концепцията за „времето” като към четвъртото измерение.

Няколко години след като Айнщайн публикува своята теория на относителността, учените започват да разглеждат времето като измерение, което е неразривно свързано с другите три, известни до тогава пространствени измерения. Но за разлика от височината, дължината и дълбочината, времето е трудно да бъде представено графично. Общо казано, тялото ни се движи в пространствената посока, в която го направляваме, а ако не се движим, нашите пространствени координати остават непроменени. Но дори и скалите се „движат” във времето. Това наподобява движение по склон с кола, без ние да сме в състояние да го спрем.

Дали винаги сме пленници на времето или е възможно да притежаваме способност да го контролираме? Отдавна научната фантастика е пленила въображението ни с идеята за машини на времето и от десетилетия физици търсят начин да се откъснат от постоянната величина, която държи човечеството вързано за настоящето. Но до този момент изглежда човек е неспособен да се движи по своя воля през различни исторически епохи.

Много учени са извършили експерименти за наблюдения в миналото или бъдещето, използвайки човешкото съзнание. Способностите за наблюдаване на събития от миналото и бъдещето са познати от дълго време на общностите на медиумите. С телескоп можем да видим пространствени координати, отдалечени от нас на огромни разстояния. По същия начин много хора потвърждават, че могат да наблюдават измерения, в които миналото и бъдещето съществуват едновременно. Все пак, едно е да се наблюдават отделни моменти в материята на времето, съвсем друго – да се пренесем физически през него.

Експериментът Филаделфия

Един от най-известните експерименти за контролиране на пространство-времето е този, проведен във Филаделфия на 28 октомври 1943 година. Разбира се, дори и днес много хора поставят под въпрос автентичността на това, което бе разкрито.

Целта на експеримента е била да се направи военноморския кораб USS Eldridge напълно невидим посредством промяна в неговото магнитно поле. Д-р Франклин Рено (Franklin Reno) ръководи експеримента, като използва теориите на Айнщайн (смята се, че на експеримента е присъствал и самият Айнщайн).

Но нещо не протекло според плана. Огромният кораб изчезнал от водите на Филаделфия, появил се двадесет минути по-късно в Норфлок на 375 мили от там и неизвестно как се озовал отново във Филаделфия – четиричасово пътешествие, което нормално би отнело минимум два дни. Когато се озовал обратно във Филаделфия, корабът бил обвит в зелена фосфоресцираща субстанция и екипажът му се чувствал недобре физически и психически. Някои моряци били в състояние на пълна психоза, докато други били изгорени. Някои дори били врязани в стените и пода на плавателния съд, сякаш в момента на експеримента са придобили способността да преминават през стените на кораба, но по-късно магията изведнъж се развалила. Какво всъщност се е случило? Къде са се озовали те при тази непланирана телепортация? До днес има стотици аргументи, които потвърждават или отхвърлят истинността на този експеримент.

Машината на времето на Чернобров

Руският учен Вадим Чернобров и неговият екип извършили най-различни експерименти с машини на времето, използвайки електромагнитни помпени устройства. Чернобров започва проектите си през 1987 г. и успява да промени леко хода на времето чрез специално магнитно въздействие. Най-голямото забавяне, което успява да постигне, било от секунда и половина за един час – около три процента.

През август 2001 година Чернобров създава друг модел на машина на времето, която била задвижена от автомобилни акумулатори. Експериментът бил проведен в близост до Волгоград, Русия. Той регистрирал промяната във времето използвайки осцилатори със симетричен кристал и успял да забави с около десет процента времето в полето на машината. Чернобов и неговите сътрудници съобщават, че влезли в това поле и изпитали чувството, че се намират на две места едновременно, сякаш се отворило някакво допълнително пространство. „Не мога да опиша невъобразимите чувства, които изпитахме в тези моменти”, споделя той.

Възможно ли е тези експерименти да ни водят към бъдеще, когато човек ще може да пътува свободно в измерението на времето, както може да преминава през пространството? Или природата на това четвърто измерение е такава, че ние сме завинаги ограничени от неговите закони? Според науката пътуване във времето е възможно само когато скоростта на една частица надвиши скоростта на светлината. Но както обяснява теорията на относителността, когато скоростта на един обект започне да се доближава до тази на светлината, масата на този обект би се увеличила толкова много, че би било невъзможно скоростта му да достигне тази граница. Въпреки това, някои учени смятат, че подобно пътешествие може да е възможно чрез теоретични деформации на пространство-времето, познати като червоядини. Какъвто и да е случаят, времето показва, че човешкият гений никога не е преставал да предизвиква физичните закони.

Превод Захари Петков

Нагоре