ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ един учител, който говорел пред тълпата, а посланието му било тъй прекрасно, че всички се трогвали от думите му за любовта. Един мъж сред множеството попивал всяка дума, изречена от Учителя.

Този човек бил много скромен и имал голямо сърце. Думите на Учителя така го развълнували, че той изпитал желание да го покани в дома си. Когато Учителят завършил словото си, мъжът си пробил път през тълпата, погледнал Учителя в очите и му казал: "Знам, че си зает и всеки жадува за вниманието ти. Знам, че едва ли имаш време дори да ме изслушаш. Но сърцето ми е така отворено и преизпълнено с любов към теб, че изпитвам необходимост да те поканя у дома. Искам да приготвя за теб най-хубавите ястия. Не очаквам да приемеш, но просто трябваше да ти го кажа."

Учителят го погледнал в очите и отвърнал усмихнат: "Приготви всичко. Ще дойда". След това си тръгнал.

При тези думи радост изпълнила сърцето на мъжа. Нямал търпение да посрещне Учителя и да изкаже любовта си към него. Това щял да бъде най-важният ден в живота му: Учителят щял да бъде с него. Купил най-хубавата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, за да ги подари на Учителя. След това забързал кьм дома си, за да подготви всичко за идването на важния гост. Почистил цялата къща, приготвил най-прекрасното ядене и подредил красиво масата. Сърцето му преливало от радост, защото скоро Учителят щял да дойде. Мъжът чакал нетърпеливо, когато някой потропал на вратата. Той бързо отворил вратата, но вместо Учителя на прага стояла старица. Тя го погледнала в очите и казала: "Умирам от глад. Ще ми дадеш ли къшей хляб?"

Мъжът малко се разочаровал, че не е Учителят. Погледнал жената и рекъл: "Моля, заповядайте". Настанил я на нароченото за Учителя място и я нагостил с приготвената за него храна. Но бил притеснен и нямал търпение тя да приключи с храненето. Старицата била трогната от щедростта на този човек. Благодарила му и си тръгнала.

Едва отново подредил масата за Учителя, и на вратата пак се потропало. Този път бил един странник, прекосил пустинята. Той погледнал мъжа и рекъл: "Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо за пиене?"

Човекът отново останал малко разочарован, че не е Учителят. Поканил странника в дома си и го настанил на нароченото за Учителя място. Поднесъл виното, приготвено за Учителя. Когато странникът си тръгнал, мъжът отново подготвил всичко за очаквания гост.

Някой отново потропал на вратата. Когато отворил, на прага стояло дете. То погледнало мъжа и рекло: "Умирам от студ. Ще ми дадеш ли одеало да се загърна?"

Мъжът бил малко разочарован, че не е Учителят, но се взрял в очите на детето и сърцето му се изпълнило с обич. Бързо събрал приготвените като дар за Учителя дрехи и облякъл детето в тях. То му благодарило и си тръгнало.

Човекът отново подготвил всичко за Учителя и чакал до много късно. Когато осъзнал, че той няма да дойде, изпитал разочарование, но веднага му простил. Казал си: „Знаех си, че не мога да очаквам Учителя да дойде в моя скромен дом. Макар да обеща, сигурно нещо по-важно го е отвело другаде. Учителят не дойде, но поне ми обеща да го стори и това е достатъчно, за да се чувствам щастлив."

Бавно прибрал храната и виното и си легнал. Същата нощ сънувал, че Учителят му е на гости. Мъжът се радвал да го види, но не знаел, че сънува. "Учителю, ти дойде! Удържа на думата си!"

Учителят отвърнал: "Да, тук съм, но бях тук и преди. Бях гладен и ти ме нахрани. Бях жаден и ти ме напои с вино. Мръзнех и ти ми даде дрехи. Каквото правиш за другите, правиш го за мен".

Мъжът се събудил с преливащо от щастие сърце, защото разбрал урока на Учителя. Учителят го обичал толкова много, че му изпратил трима души, за да му преподаде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато нахранваш гладния, когато даваш вода на жадния, когато обличаш мръзнещия, ти даряваш любовта си на Учителя.