Индивидуалност и личност са противоположни понятия. Индивидуалност на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен; персона значи маска, житейска роля, положение.

Но у хората няма индивидуалност - тя се явява квинтесенция на битието, намираща се в нашия истински център, който наистина познава себе си.

Но ние нямаме център, ние сме шум, тълпа, дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото хазяинът дълбоко спи.

И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде чувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме изгубили индивидуалността си.

Индивидуалността е вашето вътрешно съкровенно развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде. Индивидуалността е вашето собствено битие.

Но, понеже сте я загубили, вие се опитвате да придобиете характер, да станете личност. Затова вие имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Личността съществува амо спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.

Но вие се стараете да поддържате личността си, изисквате внимание, стремите се към успех...И рано или късно се уморявате, защото това е вкусна храна, но изкуствена храна, тя не дава жизнена енергия.

Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала... Ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец... фалшив и показен светец.

Но когато започнете да наблюдавате сам себе си, това е вече друг вид наблюдение, вие ставате свидетел сам на себе си, създавате в себе си нов вид съзнание. Това наблюдение вече е свидетелство, то създава съвършенно нов човек, то създава мъдрец. Мъдрецът е човек, който не обръща внимание на мнението на другите, той живее съобразно своята собствена природа, а не съобразно чуждите ценности. Той има собствено видение и мъжество да живее по този начин.

Мъдрецът винаги е непокорен, светецът - ортодоксален, покорен, обусловен, традиционалист. Мъдрецът е необусловен, непокорен, нетрадиционен. Той не зависи от другите. Той знае какво е свободата и познава радостта от свободата.

Болшинството хора ще разбират мъдреца неправилно, а на святия ще се покланят. Мъдрецът ще бъде осъждан от масите, може даже да бъде убит.

Христос го разпънаха, на папата се кланят.

Праведният владее характера си, мъдрецът - съзнанието. Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви - да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата - да придобиеш повече земни блага. Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно.

Да бъдеш със светец значи да бъдеш с наставник; да бъдеш с мъдрец значи да бъдеш с Майстор.

Разберете принципите на двамата свидетели, избягвайте първия, потопете се във втория. Наблюдавайте обектите във вашия ум. Наблюдавайте мислите си, докато изчезнат, но когато изчезнат, не спирайте, не мислете, че вече сте пристигнали.

Сега трябва да направите още една крачка - започнете да наблюдавате наблюдателя. При наблюдението на ума, мислите изчезват. При наблюдение на свидетеля - последният се разширява, става всеобщ, космически.

Първата крачка е негативна - да се откажете от ума. Втората е позитивна - да се центрирате във вашето съзнание - наречето го Бог или Нирвана или както ви хрумне...