Постинг
15.04.2008 09:16 -
..............
Хей, напомни ми...
Миряна Башева
Хей, напомни ми да ти напомня,
че аз съм нежно, наивно цвете
и като тиха вода съм скромна,
а ти небрежно ми взе сърцето.
А ти си ходиш със мен закичен
и аз линея върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея и да треперя.
Хей, напомни ми да ти напомня -
аз имам тръни, дера жестоко
и като тих вир съм вероломна,
който нагази - все дълбоко.
Хей, напомни ми...
...и като тих вир съм вероломна,
Който потъне - все дълбоко.
Цялата вселена ми обажда колко ми е тъжно и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното й огнено око.
Но и с окончателното мото
„Всичко мирско чезне в пух и прах"
съвсем вярно си звучи животът
даже през фалшивия ми смях.
Дявол знае дали има щастие.
Може би. На Господа напук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг.
НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ
Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!
Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.
Миряна Башева
Хей, напомни ми да ти напомня,
че аз съм нежно, наивно цвете
и като тиха вода съм скромна,
а ти небрежно ми взе сърцето.
А ти си ходиш със мен закичен
и аз линея върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея и да треперя.
Хей, напомни ми да ти напомня -
аз имам тръни, дера жестоко
и като тих вир съм вероломна,
който нагази - все дълбоко.
Хей, напомни ми...
...и като тих вир съм вероломна,
Който потъне - все дълбоко.
Цялата вселена ми обажда колко ми е тъжно и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното й огнено око.
Но и с окончателното мото
„Всичко мирско чезне в пух и прах"
съвсем вярно си звучи животът
даже през фалшивия ми смях.
Дявол знае дали има щастие.
Може би. На Господа напук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг.
НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ
Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!
Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.
Търсене
Блогрол
