Постинг
26.04.2008 15:06 -
Сирак ли е човекът?
“Човекът – пише Лорън Айсли – е космически сирак”. Той е единственото същество във вселената, което пита: “Защо?” Другите животни имат инстинкти, които да ги ръководят, а човекът се е научил да задава въпроси. “Кой съм аз?”- пита той. “Защо съм тук?” “Къде отивам?”
От Просвещението насам, когато съвременният човек отхвърли оковите на религията – той все се опитва да отговори на тези въпроси без да се позовава на Бога. Но ответните отговори не са ободряващи, а мрачни и ужасяващи. “Ти си един случаен вторичен продукт на природата, резултат от материя, плюс време, плюс късмет. Няма причина за твоето съществуване. Всичко, което те чака, е смъртта. Твоят живот не е нищо друго освен искра в безпределния мрак, искра, която се появява, проблясва и угасва завинаги.”
Съвременният човек смята, че като се отърси от Бога, той ще се е освободил от всичко, което го е душало и подтискало. Вместо това, той открива, че като умъртви Бога, той убива себе си.
На фона на това съвременно затруднение, традиционната християнска истина на възкресението добива дори още по-голяма яркост и значение. Тя казва на човека, че той не е сирак, а образ на Твореца-Бог на вселената; и че животът му не е обречен на смъртта, защото чрез есхатологическото възкресение, той може да живее пред лицето на Бога завинаги.
Това е една чудесна надежда.
Уилиям Л. Крейг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
