Постинг
30.04.2008 23:22 -
...................
Превърнах се в баснословна опера. Видях, че всички
същества са под фаталния знак на щастието: действието
не е животът, а начин да се пилее някаква сила. И раздразнение.
Моралът е слабостта на нашия мозък.
На всяко създание - мислех си - му подхождат още няколко
други живота. Този господин не знае какво прави. Той е ангел.
А онова семейство е кучешко котило.
Пред няколко души разговарях високо с един миг от предишните
им животи. И тъй, аз обикнах една свиня.
Никой от софизмите на лудостта - лудостта, която затварят -
не беше забравен от мен. Бих могъл да ги преразкажа всичките,
посветен съм в системата.
Моето здраве бе застрашено. Ужасът настъпваше.
Потъвах в съня за по няколко дни и пробудил се, продължавах
най-тъжните сънища. Бях вече узрял за края и по път, изпълнен
с опасности, моята слабост ме водеше към пределите на света и
Кимерия, родината на мрака и вихрите.
Трябваше да пътувам, за да разпръсна всички вълшебства,
стълпили над моя разсъдък. Над морето, което обичах -сякаш
трябваше да измие от мръсотиите, - виждах как се издига спасителният кръст.
Бях прокълнат от небесната дъга. Щастието беше моята фаталност, моите
угризения, моят червей: животът ми винаги ще бъде твърде безкраен,
за да бъде обречен на силата и красотата.
Артюр Рембо
Няма коментари
Търсене
Блогрол
