Навярно няма човек, който да не знае легендата за загубената в Хималаите тайнствена обител на мъдреците, които са дошли на нашата планета от висши светове и които със силата на своя могъщ просветителски дух и енергия поддържат, наставляват и защитават хората от злото, което те сами си правят, заради своето невежество.

Много са се опитвали да намерят Шамбала. В търсенето на благодатния край, където се сбъдват желанията и където даже пеенето на птиците е свещено, са се устремявали на Изток и руските староверци, назоваващи земята на своите мечти Беловодие...

Според предания в Шамбала се намира дивния небесен камък Чинтаман, вибрациите на който изпращат в нашия свят хармонизираща енергия. А в тайни хранилища на обителта уж са събрани реликви и достижения на науката и техниката от всички времена, в това число и от бъдещето. Там са събрани и всички най-велики произведения на изкуството, даже и тези, които са унищожени при войни, стихийни бедствия и поради глупостта на хората.

Именно в Шамбала, съгласно легенда се намира царството на презвитер Йоан, знаменито с това, че в него струи фонтан с жива вода, даряваща вечна младост.
Разказват, че на няколко щастливци се е удало да преминат невидимата граница и да живеят сред мъдреците. Но за това, което им се удало да видят в заветните земи, избраниците на съдбата пазят мълчание.

Да намерят Шамбала са се опитвали не само търсачите на духовно съвършенство, но и велики злодеи като Хитлер и Сталин.

Шамбала е представлявал древен религиозно-философски център, граничещ с Персия. Той имал своя т. нар. “скрита” вътрешна част, която се намирала в района на планината Кайлаш и езерото Маносаровар. Планината Кайлаш е призната за свещена от четири религии: бон, индуизъм, будизъм и джайнизъм.

    

    
     Руският пътешественик и художник Николай Рьорих описва митичния град в книгата си “Шамбала”, издадена през 1930 г., като символ на изгубената страна Шангри Ла.