В изгреви и залези преминават дните ни....И е много трудно да задържиш едно такова крехко начало в шепите си.Аз днес опитах,но нещо нямах сръчността да уловя момента. И  в провалите има една рядка по рода си красота и успокоението ,че поне си опитал.За всички онези,които имат очи за невидимото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Високи изгреви

И тези утрини с високи изгреви,
и облаците - разпиляна перушина
от сенки на гигантски нощни птици.
Предесенни дърветата - недоизстинали,
все още пазят летните зеници,
които им придават съзерцателност,
преди да се е втурнал вятъра
да ги завихри и изтръгне.
Да отвлече зеленият им цвят,
да ги погали с цветни пръсти,
да ги прекръсти пъстро,
да съблече листата им, да разпилей
богатството им цветно
и окончателно да ги премести в зима.

Високи изгреви. Небето им ме взима.

 

 

автор: Дора Господинова

 

 

 

 

 

 

"И тези утрини с високи изгреви,
и облаците - разпиляна перушина..."

Но не е ли всеки облак посредник между земя и небе? Не разтваря ли той земята, не спуска ли небето долу да проникне заоблеността му между къщите и стените на пощадите, да ги взриви, острата заобленост на подражанието?