Ивайло Ябълкаров
Случвало ли ви се е да ви обидят силно? Попадали ли сте в ситуация, в която сте били разочаровани безкрайно много? Ако отговорът ви и на двата въпроса е “на кого не му се е случвало”, предполагам ще ме разберете как понякога ми е трудно да простя на другите, когато са ме разочаровали или наранили.
А на вас да ви е било трудно да простите на някого? Знаете, че е редно и правилно да забравите, да оставите назад болката, но вместо умът ви да “ражда” хубави неща за провинилите се, на вас ви се приисква да ги поставите на място с думи и дела.
Аз съм попадал в подобна ситуация. Беше преди няколко години и борбата в мен продължи много месеци наред. Всичко започна като нараняване и отхвърляне, за да прерасне за кратко в омраза и неприязън. Знаех, че трябва да простя и да забравя, но когато видех хората, които ме бяха наранили, ужасните спомени се връщаха и аз исках да избягам, колкото се може по-надалеч. Така и стана. Започнах “да бягам”. За да не ги виждам, намалих контактите си с тях и пренебрегвах църковните служби. Мразех ги, а знаех, че трябва да ги обичам. Знаех, че трябва да простя, но не можех. Самонавивах се, че ще ги понасям и уважавам, но не се получаваше. Молех Бог да отмахне негативното, но не ставаше.
Трудно е да простиш, когато раната не е заздравяла. Дори Петър – Исусовият ученик не разбираше как така се налага да прощава всичко. Не случайно той пита до колко пъти трябва да забравя чуждите думи, дела и отношение. Самият Петър предлага отговор: “до седем пъти ли?” (Матей 18:21-22).
И на нас може би ни се приисква отговорът на Исус да е едноцифрено число. Колко добре щеше да е! Стискаш зъби няколко пъти и след това поставяш провинилите се на мястото, което им се полага.
Слава Богу, че Бог не действа винаги според нашите желания. Представете си само, че днес вие трябва да прощавате за N-ти път на някой близък, но утре на нас ни се налага да молим за милост съпругите ни, децата ни, блзиките ни, които за пореден път сме нагрубили и пренебрегнали.
Да простиш означава да забравиш. Да забравиш не случката (спомена няма как да заличиш), но да пренебрегнеш емоциите и желанието да си отмъстиш. Прошката е милост – да не “дадеш” на другия това, което е заслужил. Прошката е освобождение и изцеление.
В един филм се казваше, че непростителността е голям грях. Непростителността е като окови, които могат да ни унищожат. Непростителността е пречка за взаимоотношенията ни с Бог. Тя ни отделя от Него.
Задържайки своята омраза, аз дълго време се опитвах да служа на Бог, но същевременно държах непростителност в себе си. Тогава прочетох цитат от една книга: “Бог е любов, и когато се молим, ние се приближаваме до Любовта. Тогава всичката ни омраза трябва да се стопи, както снегът се стопява, когато слънцето го огрее през пролетта”. Разбрах, че всичкото ми служене, всичките ми молитви и посещение на църковни служби през периода, в който спотайвах омразата си, са били непълноценни. Аз не бях се приближавал към Бог, защото омразата не се бе “стопила”.
Как да преборим непростителността?
Ако осъзнаем, че често ще ни се налага да молим другите за прошка, ще осъзнаем, че те също имат право да очакват да получат прошка от нас.
Библията казва “както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие” (Колосяни 3:13). Можем да сравним нанесената ни рана и обида с това, което ние сме сторили на Бог и това, което Той е готов да прости. Няма да ни е трудно да го направим. Всички знаем Божиите заповеди.
Може би никога не сме вадили нож, но сигурно сме “кълцали” и “намушквали” другите със своите думи.
Може би никога не сме прелюбодействали, но сигурно сме пожелавали и завиждали на другите за това, което имат.
Може би никога не сме произнасяли напразно Божието име, но колко пъти сме се въздържали да Го прославим пред другите.
Всички тези неща, а и много други, които мислим, казваме, вършим, са обида спрямо Бог и Го нараняват много. Той със смъртта Си на кръста доказа, че е готов да прости и забрави всичко, което ще Му причиним. Ние готови ли сме поне донякъде да постъпим като Него?
Непростителността е грях и тя ни отдалечава от Бог. Няма значение дали другите са ни наранили, дали имаме или нямаме вина. Виновни сме, ако задържаме омраза в сърцата си.
В един филм се казва, че “дори и другите да ви мразят, могат да ви надвият само, ако и вие ги мразите.”
Някой беше изрекъл думите, че “да обичаш, когато те обичат, е човешко! Да мразиш, когато те обичат, е жестоко! Да обичаш, когато те мразят, е велико!”
Трудна работа. Възможно е само, ако сме близко до Бог. Но ако задържаме непростителност, няма как да сме в Неговото присъствие.
Спомняте ли си разказа за омразата, която носех? Тя има щастлив край. Макар че се молех, не можех да се справя с нея. Не можех, защото очаквах да стане така, както аз го виждам. Наранилите ме да дойдат, да паднат на колене и да молят за прошка. В отчаянието си след много време и молитви попитах Бог какво Той иска да направя. Отговорът Му беше мигновен и шокиращ. Той искаше да отида и да ги помоля да ми простят, че съм ги мразил.
“Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка.”
Да превъзмогнеш болката и да простиш на някого понякога отнема време, но има една стъпка, която ни помага да започнем това “пътуване” – искрената молитва пред Бог.
Ако имаш нужда да се отървеш от своята омраза, защо не започнеш с тази стъпка още сега? Нека ти помогна!
“Господи, Христе,...
Нещо не я розбирам евангелската фраза. Ако ти ударят по бузата, обърни и другата, да те ударят и по нея.
ЗАТОВА светът е такъв е такъв, какъвто е.
Доброто, истината, човечността, когато се налага и е необходимо, искат и да се повоюва за тях.
Злото винаги се е налагало с измама и насилие. И само сила може да го спре.
Вече 2000год евангелието проповядва "непротивене на злото". И тогава и сега то си царува, и ще си царува до второто пришествие. Ако някоя сила или сили, обединени и мотивирани от доброто...не унищожат злото.
