От устните на любовта не ще избягаш!

Дори да е строшен лъка,

тя тетивата ще обтяга

и ще изпрати сребърна стрела.

Със домино лицето си ще скриеш,

душата в лоно да заключиш,

там, вътре в теб, звънче ще бие

и няма пак да се получи.

На помощ времето ще се притича.

В паяжини спомени ще оплете.

Ще хвърли в огъня и ласките и бича,

Но тя ­ безсмъртната ­ не ще умре.

Обичал ли си някога момиче,

Тъй, както мразиш свойте врагове?!

Венцислав Радков