Оказва се,че ми е много трудно да пиша тук.Много по-лесно е да криеш мислите,чувствата си зад чужди думи.Колко отдавна не съм си позволявала да пиша нещо ,пък било и глупаво или изпълнено с наивен драматизъм.
Юни месец блогът ми направи една година,но не го отбелязах с необходимия за това ентусиазъм.Нямах в себе си онзи запас от емоции,който да ме зареди за жизнерадостен и любвеобилен постинг.Много ми харесва тук ,много държа на хората,които харесват блога ми и ми идват на гости рядко или често.Няма да изумя някого с азбучната истина,че някои харесвам повече и честичко ги посещавам.Но най-много обичам онези,които си остават верни на интереса към моя блог-самоналожената ми самота.
Отплеснах се нещо много май....
 Днес бракът на моите родители има годишнина.Не е кръгла ,но не и маловажна ,както  не са онези  малки неща от живота.Та така ,аз  винаги забравям тази дата /хм ,не помня много дати/ и постоянно огорчавам с това майка си.Права е жената,сякаш нещо в мен умишлено го прави,не знам.Права е да се сърди без този ден нямаше да ме има,не че светът щеше много да загуби от това ама...И така днес не забравих.Колко много се зарадва мама,колко малко му трябва на човек!Моите родители няма да прочетат този постинг,не се интересуват от Интернет.Но аз исках да споделя за тяхната любов,преминала през много години и трудности  и запазила силата си.Любов,която  се усеща във въздуха около тях когато понякога изведнъж всичко се превръща в думи и погледи между  двамата.Една тиха ,спокойна любов-мечта .Дори когато баща ми се е превърнал в безпомощно дете и любимата му  се грижи за него с толкова търпение и внимание.Много ги обичам и бих искала още дълго да са  с мен,ако е рекъл Бог.И така ,днес има празник една искрица от онази голяма истинска любов ,която сгрява сърцата на всеки от нас.



Не си мислете,че и днес не можех да се скрия зад мислите на някой друг.

ако съществуват небеса за майка ми ще има
/цяло някакво/не
бе. То няма да е сигурно небе от мисли нито
небе несигурно от момини сълзи но
едно небе с тъмночервени рози

баща ми ще стои /дълбок подобно роза
и висок подобно роза/

все до майка ми

/накланящ се над нея
мълчалив/
с очи които са наистина листенца и не виждат

нищо те с лицето на поета който там наистина
е цвете а не някакво лице с
ръце
които шушнат
Ето моята любима моята
/внезапно слънчевата светлина
той ще я поздрави,
 и цялата градина той ще поздрави/

 

Едуард Естлин Къмингс

Това сякаш е написано за тях!

Много любов Ви желая, всъщност тя прави субстнацията на живота!
Поздрави

Тя вдъхва живот на всичко :)))

С най-добри пожелания!
Поздравления и за блога!

Честито и от мен! Картинката с вратата и луната ми харесва

Бъдете живи и здрави всички и още много дълги години да се радвате един на друг, а ти ... да радваш нас, твоите почитатели! :)))

Благодаря на всички за милите пожелания!