Стивън Крейн
ТИ ПЕЕШЕ ЗА РАЗПЛАТАТА
Ти пееше за разплатата,
за усуканите струни на човешкото сърце,
за трясъка, на светкавицата на жестокото възмездие.
Аз пея за хората с ранима душа
и за силните, могъщи богове,
които се изумяват
от могъществото на хората.
— Силните, могъщи богове —
— И хората с раними души —
МАЛКИТЕ ПТИЧЕТА В НОЩТА
Малките птичета в нощта.
О, много могат да разкажат те,
стоейки на редица на клончето,
гледайки ме със сериозните си очи.
Разказват за цветя, които са видели и обичат
по далечните ливади и дъбрави.
И бледия пясък под нозете на морето.
И ветрецът, разклащащ листата.
Тяхното познание е необятно.
На тези малки птичета в нощта.
РАЗГАДАЙ МОЯТА ЗАГАДКА
Разгадай моята загадка.
Жестоки като ястреб летят часовете;
ранените рядко умират у дома;
могъща ръка управлява морските вълни;
присмехулните обиди са силни, защото са лъжи.
И всичко това е свързано с тайнствена връзка.
Разгадай моята загадка.
В БЕЗПОРЯДЪК
…в безпорядък.
Там дохождат в буйни потоци
зли слова, язвителни,
цветя-убийци.
Ужасът на светските заблуди.
КНИГАТА НА МЪДРОСТТА
Превод от руски: Иван Груев
Срещнах пророк.
Държеше в ръце
книгата на мъдростта.
- Господине, - помолих го -
позволи ми да почета.
- Дете... - започна той.
- Господине, - прекъснах го -
не мисля, че съм дете,
аз вече зная много
от това, което ти държиш.
Да, много.
Той се усмихна.
Отвори книгата си
и ми я показа.
Странно, че тъй внезапно ослепях.
На Небето
малки тревички
се представили пред Бога.
- Какво направихте в живота? -
И всички тревички, освен една,
започнали гръмко да възхваляват
своите добродетели.
А една стояла отстрани,
смутена.
И Бог я попитал:
- А ти какво направи в живота? -
- Господи, - отвърнала тревичката -
ако някога
съм извършила добро дело,
сега не помня нищо.
И Бог във цялата си слава,
ставайки от престола си, й казал:
- О най-добра сред тревичките!
Кой човек е свободен?!
За половата принадлежност и промяната на...
:)
Да,много ранени - са убити, но то е въпрос на избор - смъртта.
Пътя на Адам към Човек е започнал - откакто е почувствал болката.
Не знам,може би.
:)))
Тук намерих и едно стихотворение, което не бях чел. Благодаря ти!
НИЩО ЗЛАТНО НЕ ОСТАВА
Първият зелен отблясък
на природата е злато.
Ранният й лист е цвете,
но за час едва и ето -
тъй лист притихва до листа,
Раят потъва във тъга,
утрото във ден минава.
Нищо златно не остава.
СБОГОМ И ХЛАДА СИ ПАЗИ
Туй казване „сбогом” в студения мрак
на градината с толкова млада кора
напомня за всичко, що би наранило
градина във края на фермата зиме,
от къщата, с хълм отделена. Не искам
белег по нея от заек и мишка.
Не искам следи от глухар по листата,
изгризани клонки - храна за сърната.
(Да бяха открили във думите смисъл,
то аз до стената бих ги извикал
и с пръчката бих ги заплашил тогава).
Не искам и слънце да я съживява.
От живот я опазихме, мисля, добре,
щом на северен склон началото бе,
че тя не се плаши от зимния вятър.
Да се стопли градина обаче е страшно.
Колко пъти повтарях „Стой настрани!
Градинчице, сбогом, хлада си пази.
Десет под нулата, тъй опасни не са
като десет нагоре.” Аз тръгвам сега.
Работа имам с различни дървета -
по-малко са грижите, но и плодовете,
такава, що брадвата върши в гората
с клена и явора, и със брезата.
Да бях обещал, че щом легна в нощта,
ще мисля дървесната нейна съдба,
доде много бавно (и без светлинка)
потъва дълбоко сърцето й в гроб.
Нещо трябва все пак да остане за Бог.
Превод Теменуга Маринова
В ИЗОСТАВЕНОТО ГРОБИЩЕ
Тук живите стъпват с тревиста жал
и сричат каменните слова;
за живия гробището е чар,
но не за мъртвия след това.
Надписът пее с мраморен звук:
„Който днес приживе приближи
да чете камъка и си върви,
утре той мъртъв ще легне тук.”
Текстът, уверен докрай в смъртта,
не става за мярка на вечността,
през която мъртвите не са с нас.
Кое смалява човешкия Аз?
По-разумно е текстът да се поправи:
„Човек мрази да тлее ден след ден
и от днес смъртта се прекратява.”
Аз съм склонен да бъда заблуден.
Превод Димитър Калев
29.08.2008 22:34
no nie opianeni viarvame
i v taz igra se zaigravame...
30.08.2008 01:05
