Душата на света е блажена,сърцето на живота е небесно-спокойно,волята е по-силна от страданието....

...По-низко от преизподнята,по-горе от небето,по-далече от най-далечните звезди,...без начало и без край,без предел,както пространството,достоверно като самата истина,съществува божествената сила,която направлява към добро,само нейните закони са вечни.

....звездите са й жилище,мълнията,вятърът,дъждът са нейни слуги.От мрака е създала тя човешкото сърце...,вечно творяща в благо всички стари скърби,всички страдания...Тя не познава никакви пречки,тя не се спира,на нея всички са еднакво приятни,тя влива сладкото мляко в гърдите на майката и отрова в зъбите на малките змии....

Не измервай с думи неизмеримото,не впускай мисълта в бездънното!Който пита,мами се,който отговаря,мами се!Мълчи!

Звездите се движат и не питат.Достатъчно е това,че съществуват живот и смърт,радост и скръб,причинна връзка на нещата и безконечен поток на битието,вечно променливо и непрестанно движещо се,подобно вълни на река,които текат ту бавно,ту бърже-реката е все тази същата и не тази,от извора до морето.Изпаренията на тези вълни се издигат нагоре,оттам белите облаци пак възвръщат ограбената вълна,която отново мие планините и тече безспир,без отдих.Това е всичко,което трябва да знаете за призрачното: небе,земя,светове и изменения,които ги променят,всичко това е могъщо вечно въртящо се колело и страдание,което никой не може да удържи или да спре...

Буда

/Милан А.Миланов”Тайните подземия на България”/