Зад предела  на нещо в  живота му?
На  нещо малко или може би голямо?
Празнина.Самота.Сълзи,спотаени в очите.Спомени -приятни или болезнени.
Похабени мечти.Безплодни надежди.Празноглаво одумване на другите.
Безмилостно осъждане на чуждите грешки.
Чувството на неизкупена вина за нещо извършено  или нещо не станало.
Къде загубваме човешкото ?
Къде скриваме детето в себе си?
Какво се крие  в дълбините на душите ни?
Нещо много тъмно или много светло и къде се смесват двете ?
Или по-точно как и защо?
Изпитание или изкупление на грешната ни същност са терзанията на сърцето ни?
Какво ни очаква зад предела и дали ще стигнем до истинската си същност някога тук и сега?
Какво остава на човек освен измамното усещане ,че е  открехнал крайче от невидимия воал на неизвестното.
Че се е докоснал до божественото в себе си....