СВЯТ МОЙ

Откъде идвам?
Накъде отивам?

Обременен от формули и заключения,
прошнурован, подпечатан,
и... неодобрен -
роден от загадъчни смърти и звездовалежи,
топлен от снежни виелици
мръзнал в сърцето на слънцето,
изострил слуха си
върху удар на конски копита,
в кръвта на робски въстания
избистрил очите си,
разнасял тайни писмени знаци
между варварства и цивилизации,
целувал момиче по най-простия начин,
разрешил галактични проблеми - без моя -
незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството -
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле...

Откъде идвам?
Накъде отивам?

1965

ОЗВЕРЯВАНЕ

Аз съм склонен да ме няма.
Да изплюем последните си думи -
да си дадем оцет вместо вино
и векът да си измие ръцете.

Аз съм склонен. Ето я бездната!
Да свалим лицата си - безмолитвени,
и с едно остро обръщане да се погълнем!

Аз съм склонен на тоя световен финал.
Но... да оставим децата си на хълма.

Все някой трябва да ни прокълне.

1990

ПРИТЧА ЗА ДУШИТЕ

И всяка есен душите ни се събират за път.
И топлите страни, ах, топлите страни!
И душите ни в топлите страни!
И в празните родни тела се настаняват лисици.

И напролет душите ни се връщат по Гринуич.
И в родните стари тела снасят яйцата си.
И малки душички разчупват черупките.

Ето ги - в южна бананова кожичка,
с портокалови главички, с маслинови очички.
И всички-всички с лисичи опашки.

1991

НИЕ

Не зависи от тебе, съвсем не зависи!
Като си счупиш нозете, ще изтриеш ли стъпките?
Какво може да ти разкаже един сън
в къща, построена от камъни в пазвата?

А бяхме ябълки, диви ягоди, малки принцове,
грозни патета, храбри шивачи, дяволчета -
в долината на детството.

Където шляпаха боси душите ни.
Където никога вече няма да стигнем.

Освен, когато няма съвсем накъде.

1979

КАКВО

Подигнати на пръсти да надникнем оттатък,
тъпчем душите си.
Какво виждам?
Всеки си има птица в окото.

Какво чувам?
Праисторически каменни срички
затрупват моята двайсетвековна умора.

Какво не успях?
Исках да направя една проста дума.

И да я нарека "довиждане".

1979

ПРИТЧА ЗА СВОБОДАТА

Най-малката от моите думи
снощи не се прибра в главата ми.

- Къде беше?
- Там!

- Какво правеха там?
- Събираха облаци за един дъжд.
- Какво имаше в облаците?

- Гръмотевици!
- А ти какво правеше?

- Страхувах се и се радвах.

1990

БРАТЯ

Коя жена сега ще ми прошепне "тръгвай"?
И с кой от мен ще тръгне за къде?
Кого от мене ще запомни за какво?
Аз идвам от далечен панаир за спомен.

Загледах се - и някой ми обра годините.
И само скитащата жена на ближния
дебело се усмихна пред паноптикума.

Без документ съм - и аз не ви желая -
изстинал като риба.

Наричайте ме братски "чужденецът".

ИЗМАМА

Думите причиняват болка,
но болка те не усещат.
Жетвата се роди от пепел -
и жетварят ще стане на пепел.

Век мой! Пеперуда край пламъка!
Аз съм човекът с прашец върху пръстите.
Аз съм капка в твоята жажда.

Вчера вълчицата скочи в храстите
и окървави празните си лапи.

Храстите бяха сънували вятъра.

1986

ЗЕЛЕНО ОБЕЩАНИЕ

На Ал. Геров, както му обещах.

Здравей, бъдеще - не ме засягаш!
Обличам си моето време за път.
Откъсвам си моята смърт от моята книга -
пролет е. Сватба е.

И в клоните се озелени една птица,
и се отскубна, и се блъсна в небето,
и по хоризонта потекоха гори.

Кой ме посрещна? Кой ме изпрати?
О, това бе зеленото обещание! Бог

го направи от трева - сбогом!

1991

ЗАТЪМНЕНИЕ

Времето зазида сянката си
в думи, които се срутиха.
Кой блъска вратите за помощ?
О, това е вечността!

(Секундите са векове - написа еднодневката.
Триста пъти надскочих ръста си - написа бълхата.
Не съм броил капките - написа океанът.)

А аз си написах едно дърво - сложих му птица
направих си маса и стол, и заминах.

Заповядайте - аз вече не съм тук!

1990