„НЯМА НЕНАКАЗАНО ДОБРО!”

                                                      староеврейска поговорка

1."В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите - крайно лоши.  Средните от тях даже и дяволът не ги иска.”

2.За доброто има три категории. Човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър за ближните си. Аз считам, че идеалното състояние е човек да бъде добър за Бога. Да бъде добър за себе си, човек е научил това изкуство. Да бъде добър за ближните си – също. Отсега нататък трябва да учим да бъдем добри за Господа.Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. 

3.Добрият човек е извор, който постоянно дава. Казват му: „Дай!” – и той дава. Добрият човек дава и не мисли колко е дал, защо е дал, заслужено ли е дал. Това не значи, че добрият човек не разсъждава, но като цени времето, той предпочита да даде, отколкото да изгуби онова, което не се връща. Колкото искате от добрия човек, толкова ще ви даде. С добрия човек никой не злоупотребява. Всеки иска от него толкова, колкото той е в състояние да даде.  Най-малкото, дадено от добрия и праведния, има тежест. То крие в себе си нещо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вътрешен смисъл и съдържание.

4."Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.”

5."Някой беден човек извърши някое благородно дело, той и не подозира даже, че в небето става такова голямо тържество заради него.”

6."И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат Любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете какво значи скръб, какво значи страдание. - Може ли ангел да скърби и плаче? - Може. Обаче скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едно микроскопическо добро... В хиляда години ангелът има възможност да направи само едно добро. Щом го пропусне, ще чака други хиляда години, за да направи едно добро. - Щом е така, нека ангелите слязат на земята между хората. Тук има милиони случаи за правене на добро.”

7.И днешните хора правят добро, но искат да им се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае от никакво възмездие. Доброто има една цел – да се бори със злото и да го победи. Доброто, което не се бори със злото, не е добро. Силата на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, на всяка добра постъпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постъпки. Една добра мисъл е в състояние да се бори с хиляда лоши мисли.

8.Упражнение:

Поне един час на ден гледайте на хората, като че вие живеете в тях, като че техните страдания и радости са ваши. И после оставете пак да текат мислите ви, както искате. Чрез подобно упражнение всеки ден човек се сближава с другите, обединява се с тях, започва да чувства единството на цялото Битие, а това води към Любовта.

            Всеки човек има неизменна Божествена черта. За нея го обикни. Когато срещнете някого, напълнете душата му с любов, духът му с красота и радост; да се зарадва той, че сте го срещнали.

Видиш една пеперудка, кажи: „Господи, благослови я.”

Видиш едно дръвче, кажи: „Благослови го.” И ако има нужда, полей го.

            Видиш един извор, кажи: „Благослови го.” Ако има нужда, очисти го.

            Бъдете като едно цвете, което издава благоухание.

 Бъдете като слънцето, което раздава на всички своята светлина и топлина.

            Наблюдавайте какво действие има вашата любов.

Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро. Казал си: “Вече никому няма да правя добро”. Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро. “Аз съм правил, правил добро и какво от това?” Главатарят му казал: “Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.” Онзи го попитал: “Като ти направих добро, защо стана хайдутин?” Другият му отговорил: “Аз станах хайдутин, а ти стана предател. Защото като се отказваш от доброто, ти си предател. Аз съм хайдутин, но още не съм станал предател. Хайде да си вървиш у дома и да правиш добро както по-рано и аз ще напусна хайдутлука”.

 Петър Дънов

Никога не съжалявай, че си направил добро.