Да си простиш

Живял едно време един човек,а след време,както си му е редно умрял.

След това се погледнал и  много се учудил.Тялото му лежало на кревата,а на него му останала само душата.Голичка,напълно прозрачна,така че веднага се виждало  за  какво става въпрос.

Човекът се разстроил – без тяло му станало някак си неприятно и неуютно.Всичките мисли,които имал ,плували в душата му като  разноцветни рибки.Всичките му спомени лежали на дъното на душата – само да ги вземеш и да  ги  разгледаш.Имало сред тези спомени красиви и хубави,такива,които е приятно да вземеш в ръце.

Но имало и такива,от които на самият човек му ставало страшно и противно.Той се опитвал да изтръска от душата си некрасивите спомени ,но това не се получавало.Тогава той се постарал да сложи отгоре това,което е по-симпатично.

И тръгнал по отредения му път.Бог мимолетно  погледнал  човека и нищо не казал.Човекът решил ,че Бог в бързината не забелязал другите спомени ,зарадвал се и поел към Рая –тъй като Бог не затворил вратите пред него.

Минало известно време ,трудно е да се каже колко,защото там,където  попаднал човекът ,времето течало съвсем по друг начин  ,отколкото на Земята.И човекът се върнал обратно при Бог.

-         Защо си се върнал?-попитал Бог.- Нима не отворих пред теб вратите на Рая.

-         Господи,-казал му човекът,-зле ми е в твоя Рай.Аз се страхувам да направя крачка – много малко добро има в моята душа,и то не може да прикрие лошото.Аз се боя,че всички виждат колко съм лош.

-         -Какво искаш ?-попитал Бог,тъй като бил творец на времето и го имал достатъчно,за да отговори на всеки.

-         Ти си всемогъщ и милосърден,-казал човекът.-Ти видя душата ми ,но не ме спря,когато се опитах да скрия греховете си.Смили се над мен ,махни от нея всичко,лошо,което е там.

-         Аз очаквах съвсем друга молба,-отговорил Бог .-Но ще направя така,както ме молиш.

И Бог взел от душата на човека всичко това ,от  което той се срамувал. Премахнал паметта за предателствата и измените,страхливостта и подлостта ,лъжата и клеветата,алчността и леността.Но,забравяйки за ненавистта ,човекът забравил и за любовта,забравил своите падения- забравил и подемите.Душата стояла пред Бог и била празна – по-празна ,отколкото в мига ,когато човекът се появил на света.

Но Бог бил милосърден и вложил в душата обратно всичко,което я е изпълвало.И тогава човекът отново попитал:

-         Какво да правя,Господи?Ако доброто и злото така са слети в мен,то къде да вървя ?В Ада ли?

-         Връщай се в Рая ,-отговорил Творецът,-защото аз не съм създал нищо освен Рая.Адът сам го носиш със себе си.

И човекът се върнал в рая,но минало време и отново застанал пред Бог.

- Създателю !- казал човекът .- Зле ми е в твоя Рай.Ти си всемогъщ и милосърден.Смили се над мен ,прости ми греховете.

- Аз очаквах съвсем друга молба,-отговорил Бог .-Но ще направя така,както ме молиш.

И Бог простил на човека всичко,което Vе съгрешил.И човекът се върнал в Рая.Но минало време и той пак застанал пред Бог.

-Какво искаш сега? –попитал Бог.

-Творецо! - казал човекът .-Зле ми е в твоя Рай. Ти си всемогъщ и милосърден.Прости ми.Но аз сам не мога да си простя.Помогни ми !

-Аз очаквах тази молба,-отговорил Бог.-Но това е камък,който не мога да повдигна...