Наживях се ,мили Боже,
честна дума,наживях.
Нанадявах.Натревожих.
Наприказвах.намълчах.

Напреглъщах.Насподелях.
Напрощавах.Нагреших.
Назагубих.Напечелих.
Въобще-насуетих.

Бива ли или не бива,
тука ли или отвъд,
искам да се напочивам,
Боже,чак до твоя съд.

На пръв поглед игра на думи,но тази емоция те грабва и както казват руснаците:"берет за живое".Щом поезията докосва душата ти,значи е истинска.

просто нямам думи,с които да изразя чувствата си и мислите си,докато чета поезията на Надежда..просто невероятен човек и поетеса..

И на мен много ми хареса този стих, silviang :) Благодаря, че го напомняш...

П.С. Впрочем аз работя на една врата разстояние от Надежда Захариева понастоящем (младши-експерт съм в Министерство на културата, а тя е един от тримата зам.-министри ;)

Поздрави....

И това не е стих,а стихотворение.
Важното е,че поезията й достига до много хора и ги сближава.Аз не я познавам,но си позволявам да твърдя ,че е докоснала душата ми.

И добре, поправям се- стихотворение е... (и аз пиша, но не обръщам внимание на литературоведските термини, макар и да "би трябвало"... съжалявам)

Разбирам те, и на мен са ми докоснали душата (и не просто "докоснали", а превърнали се завинаги част от нея... от ядрото й... хора, които не познавам "реално"...)

Радвам се,че ме разбра.С удоволствие бих прочела нещо твое.Моите не се харесаха( никой не ги коментира) -били депресиращи.Прави са хората,всеки иска нещо да го окуражи,да го окрили,а не да го потиска.

Мои неща можеш да прочетеш в блога ми (макар че не всеки пост е сериозен, има някои, които съм писала просто за забавление, спонтанно ;)
Най-много бих се радвала да си изтеглиш и прочетеш, когато имаш време, моя разказ "Феникс"- под номер 7 е в блогрола ми...

Колкото до твоите неща- непременно ще ги прочета... Аз по принцип имам слабост към обявявани за "депресиращи" произведения на изкуството, определено не съм с общоприетия вкус...
А хората... наистина може би искат "окриляващи" творби, но то и "другите", по-минорните си имат своето място и смисъл, и те също могат да дават надежда, макар не така очевидно...

Поздрави! Непременно ще те почета и коментирам скоро :)*