Днес съм много щастлива.Човек е щастлив,когато го обичат,ценят,уважават.И не само близките,които те познават най-добре-без всекидневната маска.Още един випуск изпращам с много тъга.Мислех да пиша  за всеки един от тях тук,но се разубедих,да не ме познае някой колега и не дай си Боже да ми вменят да списвам училищния вестник/достатъчно задължения извън работно време имам- все ми уплътняват работното време/.Но всеки път ,когато всяко дете поема по своя път ти се чувстваш малко ограбен и нещастен.Затова учителската професия е призвание,а не професия и децата усещат  за кого какво е.Е ,сега да си призная защо съм щастлива.Защото едно голямо дете ми написа,че знача много за него и ме обича.Щастлива съм,защото моята душа докосва техните,но те рядко го усещат,а този път -да ,някой го е усетил и изразил с малко думи,с правописни грешки в малка картичка,но с голямо сърце.И това е достатъчно да стопли душата ми,да ми даде сили да продължа нататък  и да се раздавам без остатък.

животът...е като едно дърво с много разклонения.Сам избираш накъде да тръгнеш.Но дървото е високо,клоните са тесни.Ще залиташ и ще падаш.Но намериш ли сили да се изправиш и да продължиш, с времето ще се научиш и да пазиш равновесие.А тогава,знай,че си един достоен и успял човек!

Някой беше казал,че децата са цветята на живота.Колко красота,нежност,крехкост и сила се крият в тях.