" Една по една "
( разказ от Джак Канфийлд и Марк. В. Хансен )
Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки се към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана. Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата. Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл :
- Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш...
- Хвърлям морските звезди обратно в океана. Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.
- Е, това е вярно - отговорил приятелят ни, - но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно,че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш ?
Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал :
- Е, поне на тази успях да помогна !