Тези,които са чели нещата в блога ми са усетили,че предпочитам притчите,може би поради техния точен,красив и мъдър език.Преди време открих притчи на Леонардо Да  Винчи и реших да ги преведа,защото ми харесаха.
Имам намерението да ги споделя с Вас .
Ето първата.





Лилия

На зеления бряг на река Тичино,която тече покрай полетата и ливадите на Ломбардия,израснала прекрасна лилия.Всички останали полски цветя почтително се навеждали,като се стараели даже със сянката си да не закачат нейното великолепие.А тя стройно се устремила нагоре и радостно се поклащала на вятъра и без умора се любувала на собственото си отражение във водата.Омагьосани от дивната красота ,вълните решили да завладеят сърцето на цветето.
Скоро цялата река закипяла и се покрила с пяна от страст.Вълните ставали все по-безпокойни,подгонени от непреодолимо желание.А лилията,обливана от пръските,непристъпна и горда ,продължавала да се перчи на своето здраво,гъвкаво стъбло.
Тогава вълните още повече започнали да се удрят в брега,заливайки и подронвайки го,докато не рухнал в кипящата морска бездна,повличайки след себе си самотната красавица.