В самотна земя, в самотна гора, на самотното дърво, в самотни клони, самотна птица самотно мълчи.

В таз мрачна гора, под мрачно небе, таз мрачна птица мрачно поглежда и мрачно мисли.

И черно мълчи таз черна птица с черни крила и черни очи.

Самотен вятър, в самотна гора, самотно пее, в самотни клони, самотна песен.

Странно се вслушва таз странна птица в странното ехо и странно писне, и странно млъкне.

Самотна земя! Самотна гора! Самотно дърво! Самотна птица! Самотен вятър! Самотна песен! Самотна тъга!

Коя е тази, каква е тази, отде е тази тъжовна птица с черни крила и черни очи?

Таз черна птица била е бяла и е живяла на волна воля в щастлива земя, в щастлива гора.

Любовна радост – тя се зовяла.

Любовна тъга – сега е тя.


Елин Пелин