Прочетен: 2516 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2007 22:28
на всеки един от нас. Всички ние се страхуваме от войните, терористичните
актове, наркотиците, глада и много други такива неща,
които едва ли не са станали част от ежедневието ни.
Горчиво, но истина… Обаче повече ме е страх от мисълта
кой ги причинява тези нещастия. Те не само се случват
на нас, хората, но също така в повечето случаи ги
причиняваме ние, хората. Има различни видове страх:
страх от смъртта, страх от промяна, страх от страха
(това звучи смешно но е факт), страх от загуба на любим
човек, страх от побъркване, страх от свръхсетивното,
страх от провал пред обществото и пред себе си, страх
от неяснота по основни задачи в живота, страх от
някои видове общуване, страх от преходността на всичко
, страх от мнението на обществото, страх от неизпълнение
на обещание/задължение и последиците от това, страх
от определени мисли, които ни посещават, страх от
определени чувства (не искаме да ги изпитваме, а
въпреки това го правим... и така ги подтискаме), страх
от самота, страх от изоставеност, страх от конкретни
хора или обекти, страх от задържане на едно място
(с едно действие, един човек и т.н.) - страх от познатото,
страх от неибежното страх от ограниченост и т.н.
От какво се страхуваме ние, хората? Може би от самия
факт, че се страхуваме или от това, че може да се изложим. Може да се
страхуваме и от самите хора.Истински смели хора са тези,
които надмогват страховете си. За да надмогнеш страха си
трябва да се изправиш срещу него, което е много трудно.
Освен това ти е нужна и смелост. Казват, че страхът
е първия враг на човека, който иска да се учи.
Единственият начин да го победим е да се изправим
срещу него, да го погледнем в очите и да вървим напред,
без да спираме. След време, ако следваме неотклонно
този път, страхът изчезва напълно. На езерото Танганика,
негрите опъват едно широко платно между 2 лодки и почват
да гребат от средата на езерото към брега. Рибата,
уплашена от сянката, тръгва да се спасява и . . . . жените
с кошници я събират в плиткото до брега. Не се плаши от
сенки.
Много от другите чувства и състояния като гняв,
депресивност, самотност, обърканост мисля че са
ефекти от страха. Следователно ако можем да излекуваме
страхът, те сами ще отпаднат и намалеят... или поне така
си мисля.
Като че ли страхът ни подтиква да мислим. Като че ли
това е една разумна сила, която постоянно ни нашепва - работи, събуди се, осъзнай се и т.н.
СТРАХ И СЪМНЕНИЕ
Не се съмнявай
в този
който казва
че се страхува
но се страхувай
от този
който ти казва
че не познава съмнението
Ерих Фрид
Облакът от страх
Имало едно време едно непослушно патенце, което никога не вървяло с другите патенца и мама Патка. То все се оглеждало встрани — ту помирисвало цветенцата, ту се гонело с пчеличките, ту си тананикало тихичко: "па-па-па". Един ден то се загледало в един мравуняк. Това е замъкът на мравките, където мравките носят зрънца и пръчици и от тях строят малки къщички за дечицата си. Докато се любувало на пъргавите мравки, майка му и братчетата му се отдалечили и когато то ги потърсило с поглед, видяло че вече ги няма. Патенцето се загубило. Изведнъж му станало страшно и то закрило главичката си с крилца. Така минало известно време и патето решило да погледне какво става край него. Открило очички и какво да види: край него на всички страни се простирал огромен облак. То попитало боязливо облака:
— Ти пък откъде се появи?
Облакът се ядосал, че патето му задава въпрос и отвърнал заядливо:
— То си е моя работа. Само ще ти кажа, че ще ходя с теб, докато не спреш да се страхуваш.
— Но как така — заплакало патенцето — аз се изгубих
защото не послушах моята мама Патка и сега много ме е страх.
— Въобще не ме интересува — троснало се облачето.
Като чуло начумерените думи на облачето патенцето се изплашило още повече. И тогава облакът станал още
по-голям и по-заядлив.
— Ха-ха-ха. Никога няма да можеш да се измъкнеш от мен. Ще те преследвам винаги. Ха-ха-ха....
На патенцето му се свило сърчицето и заплакало безутешно. Плакало, плакало цял ден и накрая се уморило и заспало. На следващия ден една капчица роса паднала на малкото му
клюнче и го събудила. То било забравило къде е и колко е уплашено и се усмихнало на изгряващото слънце. Разтъркало очи и какво да види: пред него се изправила една малка фея с вълшебната си пръчица. Патенцето се приближило и започнало да я разглежда с интерес. Изведнъж феята
кихнала и започнала да мърмори бързо и задъхано:
— Пфу, най сетне те намерих, търся те цяла вечност.
Патенцето се слисало и не знаело какво да каже.
— Не, не, не се плаши пак, че отново ще дойде облакът от страх и ще те обгърне. Тогава пак няма да мога да те намеря.
— извикала феята.
Патенцето се поуспокоило и попитало:
— Но какво е това облак от страх?
— Ами не знаеш ли, той се появява винаги, когато много те е страх и ми пречи да видя къде си. Така не мога да те спася, когато си в беда и си се загубило.
— Аха — казало патенцето — значи си дошла да ме заведеш при моята мама.
— Да, щях да дойда и по-рано, но тебе все повече те беше страх и тогава облакът ставаше по-голям, докато накрая съвсем не можех да те видя. Добре че заспа и забрави да се страхуваш, та тогава най-сетне да изчезне облакът от страх.
Чак след тези думи на добрата фея патенцето се поуспокоило.
— Сега готово ли си да те заведа при мама Патка?
— Да, отвърнало радостно патенцето.
И феята влязла с патето в една локва наблизо, ударила с вълшебната си пръчица по водата и локвата политнала.
След като пристигнали при мама Патка тя целунала патето и преди да се сбогуват му заръчала:
— Друг път ако ти се случи да се загубиш, запомни едно: никога не се плаши, защото иначе няма как да те открия.
Патенцето кимнало в знак на съгласие и се сгушило в топлото тяло на майка си.
Феята се усмихнала:
— А сега трябва да вървя, че ме чакат и на други места.
После ударила с вълшебната си пръчица в един камък, бързо седнала на него и камъкът полетял към небето.Какво мислите за музиката през последнит...
Какво мислите за социопатите?
А страха-пускаш го да премине през теб и да си отиде...:))
Безследно....
:))
Страховете са да се борим с тях и да ни променят. Никога не им се поддавайте!
е липса
на опорна точка,
в която чувстваш
тежестта си,
отвоювана от времето
Страхът
е липса
на посоката "нагоре"
и има само
"тук" и "долу"
Но най-вече
Страхът
е липса
на любов.
25.08.2007 02:01
само че аз не гледам телевизия от години, и радио престанах да слушам. чета вестници и интернет.
това внушаване на страх в кресчендо е нещо, от което идват- и ще дойдат- много злини.