Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2007 22:18 - Какво мислите за страха?
Автор: silviang Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2516 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 18.07.2007 22:28


         Вчера се замислих за страха,който има място в живота
на всеки един от нас.
Всички ние се страхуваме от войните, терористичните
актове, наркотиците, глада и много други такива неща,
които едва ли не са станали част от ежедневието ни.
Горчиво, но истина… Обаче повече ме е страх от мисълта
кой ги причинява тези нещастия. Те не само се случват
на нас, хората, но също така в повечето случаи ги
причиняваме ние, хората. Има различни видове страх:
страх от смъртта, страх от промяна, страх от страха
(това звучи смешно но е факт), страх от загуба на любим
човек, страх от побъркване, страх от свръхсетивното,
страх от провал пред обществото и пред себе си, страх
от неяснота по основни задачи в живота, страх от
някои видове общуване, страх от преходността на всичко
, страх от мнението на обществото, страх от неизпълнение
на обещание/задължение и последиците от това, страх
от определени мисли, които ни посещават, страх от
определени чувства (не искаме да ги изпитваме, а
въпреки това го правим... и така ги подтискаме), страх
от самота, страх от изоставеност, страх от конкретни
хора или обекти, страх от задържане на едно място
(с едно действие, един човек и т.н.) - страх от познатото,
страх от неибежното страх от ограниченост и т.н.

От какво се страхуваме ние, хората? Може би от самия
факт, че се
страхуваме или от това, че може да се изложим. Може да се
страхуваме и от
самите хора.Истински смели хора са тези,
които надмогват страховете си. За да
надмогнеш страха си
трябва да се изправиш срещу него, което е много
трудно.
Освен това ти е нужна и смелост. Казват, че страхът
е първия враг на човека, който иска да се учи.
Единственият начин да го победим е да се изправим
срещу него, да го погледнем в очите и да вървим напред,
без да спираме. След време, ако следваме неотклонно
този път, страхът изчезва напълно. На езерото Танганика,
негрите опъват едно широко платно между 2 лодки и почват
да гребат от средата на езерото към брега. Рибата,
уплашена от сянката, тръгва да се спасява и . . . . жените
с кошници я събират в плиткото до брега. Не се плаши от
сенки.

Много от другите чувства и състояния като гняв,
депресивност, самотност, обърканост мисля че са
ефекти от страха. Следователно ако можем да излекуваме
страхът, те сами ще отпаднат и намалеят... или поне така
си мисля.

Като че ли страхът ни подтиква да мислим. Като че ли 
това е една разумна сила, която постоянно ни нашепва - работи, събуди се, осъзнай се и т.н.

 

СТРАХ И СЪМНЕНИЕ

 

Не се съмнявай
в този
който казва
че се страхува

но се страхувай
от този
който ти казва
че не познава съмнението

Ерих Фрид

 

Облакът от страх

 

Имало едно време едно непослушно патенце, което никога не вървяло с другите патенца и мама Патка. То все се оглеждало встрани — ту помирисвало цветенцата, ту се гонело с пчеличките, ту си тананикало тихичко: "па-па-па". Един ден то се загледало в един мравуняк. Това е замъкът на мравките, където мравките носят зрънца и пръчици и от тях строят малки къщички за дечицата си. Докато се любувало на пъргавите мравки, майка му и братчетата му се отдалечили и когато то ги потърсило с поглед, видяло че вече ги няма. Патенцето се загубило. Изведнъж му станало страшно и то закрило главичката си с крилца. Така минало известно време и патето решило да погледне какво става край него. Открило очички и какво да види: край него на всички страни се простирал огромен облак. То попитало боязливо облака:

— Ти пък откъде се появи?

Облакът се ядосал, че патето му задава въпрос и отвърнал заядливо:

— То си е моя работа. Само ще ти кажа, че ще ходя с теб, докато не спреш да се страхуваш.

— Но как така — заплакало патенцето — аз се изгубих 
защото не послушах моята мама Патка и сега много ме е страх.

— Въобще не ме интересува — троснало се облачето.

Като чуло начумерените думи на облачето патенцето се изплашило още повече. И тогава облакът станал още
 по-голям и по-заядлив.

— Ха-ха-ха. Никога няма да можеш да се измъкнеш от мен. Ще те преследвам винаги. Ха-ха-ха....

На патенцето му се свило сърчицето и заплакало безутешно. Плакало, плакало цял ден и накрая се уморило и заспало. На следващия ден една капчица роса паднала на малкото му 
клюнче и го събудила. То било забравило къде е и колко е уплашено и се усмихнало на изгряващото слънце. Разтъркало очи и какво да види: пред него се изправила една малка фея с вълшебната си пръчица. Патенцето се приближило и започнало да я разглежда с интерес. Изведнъж феята
 кихнала и започнала да мърмори бързо и задъхано:

— Пфу, най сетне те намерих, търся те цяла вечност.

Патенцето се слисало и не знаело какво да каже.

— Не, не, не се плаши пак, че отново ще дойде облакът от страх и ще те обгърне. Тогава пак няма да мога да те намеря.

— извикала феята.

Патенцето се поуспокоило и попитало:

— Но какво е това облак от страх?

— Ами не знаеш ли, той се появява винаги, когато много те е страх и ми пречи да видя къде си. Така не мога да те спася, когато си в беда и си се загубило.

— Аха — казало патенцето — значи си дошла да ме заведеш при моята мама.

— Да, щях да дойда и по-рано, но тебе все повече те беше страх и тогава облакът ставаше по-голям, докато накрая съвсем не можех да те видя. Добре че заспа и забрави да се страхуваш, та тогава най-сетне да изчезне облакът от страх.

Чак след тези думи на добрата фея патенцето се поуспокоило.

— Сега готово ли си да те заведа при мама Патка?

— Да, отвърнало радостно патенцето.

И феята влязла с патето в една локва наблизо, ударила с вълшебната си пръчица по водата и локвата политнала.

След като пристигнали при мама Патка тя целунала патето и преди да се сбогуват му заръчала:

— Друг път ако ти се случи да се загубиш, запомни едно: никога не се плаши, защото иначе няма как да те открия.

Патенцето кимнало в знак на съгласие и се сгушило в топлото тяло на майка си.

Феята се усмихнала:

— А сега трябва да вървя, че ме чакат и на други места.

После ударила с вълшебната си пръчица в един камък, бързо седнала на него и камъкът полетял към небето.


Тагове:   Какво,   мислите,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kassandra - Съмнението е по-лошо от страха:...
19.07.2007 09:52
Съмнението е по-лошо от страха:(
А страха-пускаш го да премине през теб и да си отиде...:))
Безследно....
:))
цитирай
2. leif - !
19.07.2007 11:22
Не можем да излекуваме напълно страха,но може да се борим с него.Когато човек се страхува,се чувства наистина жив.Само глупаците не се боят.Смелоста не е липса на страх,а това да се изправиш срещу страховете си...
цитирай
3. viovioi - хората казват"страх лозе пази"...но на мен не ми харесва това..)))
19.07.2007 11:31
Логиката на тази сентенция е, че ако се страхуваш от нещо, вземаш превантивни мерки.Да речем донякъде е така.Но това състояние поражда трайно безпокойство.Както се казва"Не спирам да мисля за...страха си например".А мисълта на Е.Фрид е допирателна на сталиниския лозунг"Проверката е висша форма на доверие.Не ми допадна тази мисъл.Може би философа я е казал за нещо конкретно, но не ми звучи положително.Аз дори мисля наопаки "Съмнявам се в този, който казва че се страхува,и не се страхувам от подозрителните"Защо ли? Ами защото, който е страхливец нама да се хвърли във язовира да ме спаси,а който е подозрителен, ще ме предупреди че не е безопасно))С две думи, свят широк, разсъждения всякакви.Поздрави и лек ден )))))
цитирай
4. leif - :)
19.07.2007 11:49
Интересен пример.А дали този който се хвърли да те спасява,няма да го направи от страх,че после съвеста ще го гризе...Вадил съм удавник,но като се замисля сега...плувах поне два пъти по-бързо,отколкото ако живота ми зависеше от това.Дали защото удавника беше хлапе и мой роднина?И дали подсъзнателно не ми даде сила точно страха да се изправя пред родителете му и да не знам какво да кажа ?
цитирай
5. silviang - Понякога в страха си
19.07.2007 12:06
човек разбира колко е смел -мисли бързо ,действа безстрашно и успява.Но ако се панира,става лошо.
цитирай
6. viovioi - ^^^
19.07.2007 12:17
Темата е наистина инересна и разтеглива.Зависи от гледната точка и обстоятелствата които пораждат както страха , така и подозрението.Виж за смелостта може да се говори още по-нашироко.И там имам някои си лично мои мнения.Неангажиращи.Но аз правя разлика между смелост и храброст.За мен смел е човек,който скача с бънджи в пропаст.А храбър е този, който слиза в пропастта и спасява например попаднал там при някакви обстоятелства човек.))))
цитирай
7. soho - ^|^
30.07.2007 15:04
Страхът е естествена реакция, само да не става силен и обсебващ. Защотот тогава замъглява и съсзнаието и мисленето. Ставаш като едно зайче, на което бие сърцето от страх, което поглежда от хралупата си и някой като се приближи отива в най-тъмния ъгъл.
Страховете са да се борим с тях и да ни променят. Никога не им се поддавайте!
цитирай
8. tamzin - Нещо като обяснение...
10.08.2007 16:53
Страхът
е липса
на опорна точка,
в която чувстваш
тежестта си,
отвоювана от времето
Страхът
е липса
на посоката "нагоре"
и има само
"тук" и "долу"
Но най-вече
Страхът
е липса
на любов.
цитирай
9. platttonnn - За Фрид,
19.08.2007 11:49
така е защото съмнението е пътят към истината,иначе си гола вода!Който казва,че се страхува не е зависим от страха.Истинският страхливец никога няма да признае,че е такъв,и затова е непредвидим.
цитирай
10. анонимен - Страхът е здравословен в овновата ...
25.08.2007 02:01
Страхът е здравословен в овновата си, но когато е в малки количества. Може да се използва като сигнал да обърнем внимание на нещо, чисто и просто подсказване от подсъзнанието.
цитирай
11. venercheto - в големи количества бива причин...
17.09.2007 02:43
в големи количества бива причиняват от медиите в наше време. аз не се страхувам от терористични актове, и повечето неща, които избрoи, струват ми се абсурдни.
само че аз не гледам телевизия от години, и радио престанах да слушам. чета вестници и интернет.

това внушаване на страх в кресчендо е нещо, от което идват- и ще дойдат- много злини.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: silviang
Категория: Други
Прочетен: 847035
Постинги: 400
Коментари: 672
Гласове: 6093
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031