" Птиците отлитат от нас. Те напускат без "довиждане" планетата ни, потъват в царството на сумрачните сенки и избледняващите спомени. Трудни черти зачернят все повече списъка на оцелелият ни жив генофонд и наш дълг е да спрем този ЗАЛЕЗ!"

Николай Боев

Уникалното земно кътче ,резерватът Сребърна , е разположен край село Сребърна, на 18 километра западно от Силистра . Той обхваща  езерото Сребърна и неговите околности.

Има няколко легенди за произхода на името, едната е за хан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите . Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро , по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най - правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

заради тогавашната мода на дамските шапки да има пера от тези птици.

Резерватът е главна спирка на "Виа Понтика" - най-важното миграционно трасе на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка. Тази своеобразна магистрала превръща Сребърна в притегателно място и пристан на множество уникални птици-140 вида блатни и водоплаващи птици/ диви гъски, блестящи ибиси, лопатари, чапли, диви патици, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, потапници, гмурци, тръстиков блатар, рибарки, синьогушка, мустакат синигер/. Около езерото живее единствената колония в България  на къдроглавия пеликан и тя е 10% от световната популация. Тук има над 300 вида висши растения. Основен растителен вид е тръстиката, срещат се красиви водни лилии и блатно кокиче, а също така и папур. Обитават 23 вида риби и 10 вида земноводни, като видра, ондатра, езерен рак, обикновена костенурка, воден плъх, шаран, карас и червеноперка.

Резерватът е обект на непрекъснат научен интерес повече от 60 години. Към него има музей и екологична станция на Българска академия на науките.

През 1977 г. е обявен от  ЮНЕСКО за резерват със световно значение.

По материали от:

http://www.ecolab.bas.bg/Members/nevena/SrebarnaBG/firstpage/document_view

http://www.duma.bg/2005/1105/051105/bulgaria/bul-6.html

Моите впечатления от там ще се поберат в няколко изречения.Чудесен пейзаж,прекрасно усещане за допир с първичната  природа,но имаше привкус на леко разочарование,че фауната може да видиш само с бинокъл,а за флората да не говорим.Но това си мое лично мнение.Как да ги видим отблизо като ще нарушим естествените им условия на живот!

ДА НЕ ОСЛЕПЯВА ЗЕМЯТА НИ! Родината ни има очи, хубави и влажни, в които се е вселила уплахата. Те са с рунтави мигли от суровите метлици на тръстиката. Белината им е от снежния цвят на водната лилия. Покрай тъмните им зеници трептят и играят лъскавите маслинени крилца на водните кончета. Тези очи са сапфирени или топазени, но и едните и другите са ласкателно мили. Сините очи са езерата. По техните брегове почти няма водолюбива растителност или тя ги обсажда само като пръстен. Затова в огледалата им се отразяват и плуващите горе облаци, и полетът на птиците небесни. А зеленооките са блатата. Там тръст, папур и шавар са се разтлали на големи зелени петна. Езерата и блатата са твърде стари природни убежища и не трябва да допускаме природата ни да обеднее на тези “живи музеи”. Техните обитатели са приспособени само за тук и не могат да се променят. Трябва ли да ги осъдим на смърт, като ги лишим от последните им убежища? Да изгоним уплахата и тревогата от кристалните водни очи на България! Нека тя не ослепява!

Николай Боев