Поникваща тревичка
кънти в ушите
и ме оглушава.   В тихото
и славеите се заслушаха.     Тишината -
цикада
онемяла за миг.   И в тишината има вик -
човек разбира постепенно всичко.   Посегнах тишината да усетя.
Бе само светлина от
сомнамбулната луна.   Тишината е мечта
по децата ми пораснали. Грамофончето е оглушено -
паднала е капчица във него.   Тишина -
поражение на звука
или мимикрия на крясъка?   Огърлица на самотата -
капките на развалената чешма.   Тишина - две латинки
си продумаха.   Безмълвието на безизразна луна
като пътен знак
за никъде.   Светулките - отвени песъчинки
от часовника на тишината.   Един щурец наум си свири.
Съвършено тихо е.   Да не събуди тишината
и розата се посвени
да разцъфти.       Тишина -
Еолова арфа без вятър...     Тишината - хор от костенурки.
Заболяха ме ушите.     Два охлюва въздишаха безшумно,
а през небесната ключалка,
стаила дъх,
надничаше луната.   Тишина - капчица събудена
във края на листото,
миг преди
да се търкулне на тревата.       - Вятърът, заслушан в себе си
е тишина, -
две перушинки си пошепнаха.     Дори примигването на клепача
е драскотина
върху кожата на тишината.     Безмълвие,
беззвучие,
и тишина,
луни еднакви
и слънца еднакви.Нима животът ни не се е състоял
и нищо ли наистина не се е случило?     Толкова почтена тишина,
че даже никаквата сврака
се засрами от гласа си.   Тишината е усилие на времето
да заличи от себе си
следите му безволни.   Съсък на коса във тишината.
Време ли е вече?     Две трапчинки се усмихваха.

- Каква симетрия съм сътворил! -
си рече Бог.     Тихо.
Сянка
от криле на спяща пеперуда.   Една светулка
потропа любопитно
в тишината ми.
Това бе всичко.     На буквите мълчанието,
преди да станат
думи,
ужасява.   Нямо време.
Толкова тихо,
че сякаш и тишината
я няма.   На вкаменената луна шумът
на нокти
ме изправи.   Прохладна тишина.
Дочувам стъпките на самовили.
И чакам.   Тишината е
затъкната със мъх валдхорна
или
тромпет без Сачмо.   Разрошено море,
а в дълбините - търпелива тишина.
Но докога ли?   Приливът - копнежът на
луната към земята.
А отливът?   Изпепелена жълта тишина
и бледия език
на умореното море,
облизващ пясъка. Кукумявка се оплете в тишината.
И я разкъса.   Нажужена от пчели тишина.
Пладне.   Зелени капчици от пот,
избили
по хлъзгавите камъни
от кладенеца
на съня ми.       Тишината е глътка ментовка,
недокосната от върха на езика ми.     Призори тишината си тръгна
с росни нозе
и ми изневери
с вика на петела.     Звезден прах е тишината,
полепен
по черните светулки.   - Скандална тишина -
си рече дискотеката.
А после се провикна дрезгаво.   По опънатия барабан на тишината
потропва със копито
кончето на пулса ми.
Не съм самичък.   Песента на тишината е стаена
в нямото звънче
на възторжена овца,
загледана в звездите.     На тишината й беше самотно.
Помоли ме за вик.   Ужаси се тишината
защо е луничава,
взряна в огледалото на нощното небе.
Нали бе чернокоса?   Веднъж черната кожа на тишината
имаше вкус
на роза.   Какво е тишината? -
запита ме едно глухарче.,
но духна вятър
и го разпиля.             Полегнала вълна на пясъка,
задрямал вятър
и
беглата следа
от стъпка на луна.   Такава тишина,
че капките роса върху тревите
са излишни.   Благодатна древна тишина.
Кънти морето.     - Забързаните мълчаливи мравки
не оглушават ли от тишината си? -
замисли се един щурец.     Тишина
и
празно огледало
гладно
за лицето ти.     Ще ми е мъчно
за дървото,
тичащо задъхано
по ливада, наклонена към морето.
Ще ми е мъчно
и когато
няма да го има.   Едно магаре
зад дерето
помисли, че е кораб
и акостира в тишината.   - Провинциална тишина! -
възмути се мидата
и се затвори в себе си.
А тъй й се танцуваше.   Какво по-хубаво
във жегата
от глътка тишина,
стаена
в изпотена бирена бутилка.   Един щурец
не разбра тишината
но плахо се опита да я обясни.     Невероятно щедра тишина.
Пожелай си нещо хубаво!   В колофона ли е скрит
на цигулката звука
или в пръстите
на Паганини.   Самоуверено започнах да броя щурците
през нощта,
но не можах да преброя
дори един.   - Измори ме Човекът - рече си Бог
и тишината създаде.     Нещо гръмна в тишината -
паяче
оплело се е
в мрежата си.     Когато поиска
дъждовната капка
може да стане и лед,
но перушинката -
никога
птица.       КРЪСТЮ ПАСТУХОВ  

Трудно ми е,защото трябва да внимавам какво си пожелавам!