Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2008 20:02 - Когато се роди моята Печал
Автор: silviang Категория: Други   
Прочетен: 1545 Коментари: 1 Гласове:
0



Когато се роди моята Печал 




image
Когато се роди моята Печал, аз грижовно се заех да я храня и да бдя над нея с любов и нежност.
Така моята Печал порасна като всяка жива твар - и стана силна, красива и пропита от чудни сладости.
И взаимно се обичахме, моята Печал и аз, обичахме и света около нас, защото тя имаше любящо сърце, а моето сърце бе любящо благодарение на нея.
И когато разговаряхме с моята Печал, дните ни се сдобиваха с крила, а нощите се населяваха със сънища - защото моята Печал бе сладкодумна и аз също бях сладкодумен благодарение на нея.
И когато пеехме заедно, моята Печал и аз, съседите излизаха на прозорците, за да ни слушат - защото песните ни бяха дълбоки като морето и изпълнени със странни спомени.
И когато вървяхме заедно, моята Печал и аз, хората ни гледаха топло и шепнеха благи донемайкъде думи. А някои ни наблюдаваха завистливо - защото моята Печал бе възвишена, а аз бях горд да крача редом с моята Печал.
Ала моята Печал умря, както всяка жива твар, и аз останах сам с размислите и вглъбението си.
А сега, когато говоря, думите тежко кънтят в собствените ми уши.
А когато пея, съседите вече не излизат да слушат песните ми.
А когато вървя по улиците, вече никой не ме гледа.
Единствено в съня си чувам как гласове мълвят състрадателно:
- Вижте, тук почива човекът, чиято Печал умря.

И когато се роди моята Радост

Когато се роди моята Радост, аз я взех в обятията си, качих се на покрива и викнах:
- Елате, хора, елате да видите - днес у мен се роди Радостта! Елате да видите колко ведра е тя и как се смее, огряна от слънцето!
Ала никой не дойде да погледа моята Радост - и голямо бе изумлението ми.
Всеки ден, в продължение на седем месеца, аз огласявах радостта си от покрива - ала никой не ме слушаше. Моята Радост и аз бяхме забравени и изоставени от всички.
И Радостта ми порасна бледа и измъчена -защото нямаше друго сърце освен моето, което да се наслаждава на красотата й, нито други устни освен моите, които да целуват нейните.
И Радостта ми умря от самота.
А сега вече си припомням мъртвата ми Радост единствено чрез представата за мъртвата ми Печал. Но паметта не е нищо повече от есенен лист, който за миг шумоли от вятъра, а сетне притихва.

Джубран Халил Джубран



Тагове:   Моята,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. swetq - Да, красиво.
16.01.2008 17:42
Да, красиво.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: silviang
Категория: Други
Прочетен: 847150
Постинги: 400
Коментари: 672
Гласове: 6093
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031