Орфей е тракийски певец и музикант, основал учение и смятан за най-великия музикант и поет на древността. Предполага се, че родното място на певеца е неизвестно все още населено място в планината Родопи, Смолянска област.

Орфей е не само митологична фигура, позната от народни легенди, но и историческа, и политическа личност. Според някои изследователи именно Орфей е религиозният реформатор, който стои в основата на синтеза между слънчевото и земното начало - върховното достижение в развитието на тракийската религия. Орфей е известен като владетел на тракийските племена биетони, едони, кикони, одриси и македони.

През раннохристиянскита епоха Орфей се разглежда като кротък, мирен пастир, носител на предствата за т.нар. божи човек. В балканския и българския фолклор Орфей е още и овчар, и певец, и поет, и герой закрилник – аспекти, съхранени в устната традицонна култура на родопското население.

Орфей е и едно от имената-прозвища на върховното божество на траките. Най-прочутият певец, поет и музикант на Античността е бил и лечител, прорицател и владетел. Характеристиките могат да бъдат много повече, но и тези са достатъчни, за да се разбере, че Орфей е един от най-сложните митове на древността.

Някои езиковеди виждат в етимологията на името Орфей смисъла на „мрак”– намек за подземното царство. Други пък го свързват с едно от божествата на Ада – Орфос.

С вълшебните звуци на своята лира – дар от Аполон - и със своите песни Орфей имал чудната дарба да омайва хора, диви животни и хищни птици. Дори „дърветата и камъните го следват с удоволствие и слушат изтръпнали в захлас”.

Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка - музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите се свеждали клоните си, скали и планини се раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски певец. След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината. Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство.

Тъжен се завърнал Орфей в родната Тракия и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис. Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласата Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и Рим славели магията на песните му.

След ужасното престъпление „страната била опустошена от глад и от мор”, докато, както разказва преданието, най-сетне намерили главата на Орфей, която още пеела. Погребали я под една голяма могила. Известно време това било гроб на героя, а по-късно се превърнало в светилище. Там мъжете продължавали да почитат Орфей като правели жертвоприношения, но за жените мястото така и си останало недостъпно.

Е.Шюре «Великите Посветени»:

“Всъщност краят на тази история е друг.Да,великата и небесна Любов на Орфей е предизвикала състрадание в сърцето на Аид.Но той не губи Евридика.Сърцето на подземния свят крие тайнства. Орфей намира  Евридика, защото се приближава до таинствата на  небето, до  тайните на  Природата, до  съкровеното. И всеки път когато той се опитва да я погледне, Евридика  бяга от него— както  Звездата на влъхвите се появява за да покаже пътя,а след това изчезва,за да дочака кога човекът ще достигне тези висоти,които му е показала.

 Евридика отива  на небето и  от там вдъхновява Орфей. И  всеки път когато Орфей чрез своята прекрасна музика ,вдъхновен ,се приближава към небето се среща с Евридика.Ако той е прекалено привързан към земята,Евридика не може да се спусне толкова ниско,и това е причината за тяхната раздяла. Колкото по-близо е до небето,толкова по-близо е до Евридика.”