" ..Мой беден български народ, в душата ти препускат гладни ветрове, в нивята ти кълнат бурени а в домовете кълне безверие...Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници... Мой нещастен български народ, ние - твоите чеда, където и да се намираме граничим с България. На тая граница стои нашата съвест, нашата обич, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тези, които идват след нас....Има една приказка..Имало едно време един дядо и една баба. Те нямат сол - имат сълзи, от тях ще я добием, но когато няма вяра това е страшно... " / из " Кукер кабаре 2" ; Л. Пеевски /