Ако животът е един антракт,

безсмислен е актьорският ни опит.

Ти мъкнеш като охлюв своя страх,

затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом

е дълго като расо на отшелник.

Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом

проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори

да разбереш душата на дървото -

вземи парче дърво и сътвори

едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,

когато ще сме някак си умрели

и с театрални думи на уста

ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг

завесата и твоето човече

ще извести със тембър на трагик,

че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта

на злобата очите - като пещи.

И ще заемат своите места

и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев