Днес ние, хорицата, ставаме все по-мръсни,
все по-коварни и е подвиг да се живее с нас,
но въпреки всичко есенните брези още отдалече
ни протягат белоснежни длани, лъскави от злато.

Ангелите лекокрили, които отговарят за България,
сипят рой снежинки като настърган кокосов орех.
О, Господи, смили се над нас: кажи на ангелите
да сменят чуждия плод с нашенско бяло сирене.

Колко са мъдри сивите мрачни дни!
Те ни обграждат с оловни хоризонти,
за да опазят Слънцето и Космоса.