Харесвам те когато мълчиш и си като отсъстваща

и ме слушаш дълго и гласът ми не те докосва.

Изглеждаш все едно очите ти са излетели

И че целувка е затворила устата ти…

За да са изпълнени с душата ми всички неща
изплувай от тях, напълни ги с душата ми.

Мечтана пеперудо, бъди като душата ми,

Бъди като меланхолична дума.

Харесвам те когато мълчиш и си като далечна.

Изглеждаш все едно се оплакваш, пеперудо смутена.

И ме слушаш дълго и дъхът ми не те достига.

Остави ме да мълча с твоето мълчание

Остави ме да говоря с твоето мълчание

Ярко като лампа, обикновено като пръстен

Като нощта си, мълчалива и звездна

Мълчанието ти е звездно, така далечно и обикновено.

Харесвам те когато мълчиш и си като отсъстваща.

Далечна и болезнена, все едно си мъртва.

Така че, една дума и една усмивка стигат.

И съм щастлив, щастлив че не си.