И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

/ Е. Евтимов /

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Красив поздрав от учителка, за учителка!
Няма как да не бие на очи,
моята душа на теб благодари!
Бъди така добра и с учениците си!:)))

Хубаво е да знаеш,а още по-хубаво е да желаеш искрено да научиш другите на това,което знаеш.Ти го направи, за което спечели уважението ми.Стараем сме да сме добри,но все пак сме грешни хора :)