Двама мъже, и двамата стари и много болни, обитавали една стая в болница. Мъжете разговаряли с часове. Те говорили за съпругите си и семействата си, за професиите си, за преживелиците си през Втората Световна Война, и за много други, различни неща.

Единият мъж имал навика да се изправя върху леглото си за по един час всеки следобед, за да гледа през единственият прозорец на стаята, който не се виждал от леглото на другия мъж. Всеки път, когато гледал през прозореца, той описвал гледката на другия мъж, както и всички неща, които се случвали. Той описвал парка, които виждал, със езерото в средата му. Описвал патиците, които плували в езерото, и децата, които пускали лодки във водата. Описвал огромните столетни дървета, заобикалящи езерото, и чудесната гледка към сградите на града, които се виждали в далечината. Един горещ следобед, мъжът гледащ през прозореца описал карнавал, минаващ през парка. Въпреки, че другия мъж не можел да чуе музиката на оркестъра, той можел да си го представи от описанието на приятеля си до прозореца.
Най-накрая, след много седмици, мъжът до прозореца умрял. Другият мъж помолил сестрата да го преместят на леглото на приятелят му до прозореца, така, че да може да вижда гледката. Сестрата с удоволствие го преместила, но когато той най-накрая можал да погледне през прозореца, открил, че всичко, което се вижда, е тухленият гръб на сградата от другата страна на улицата .

Мъжът попитал сестрата, как като нищо не е виждал, освен грозния гръб на тухлената сграда, другият мъж е успял да описва такива великолепни гледки. Сестрата казала : "Може би той просто е искал да те направи щастлив."

Огромно щастие е да направим другите щастливи, независимо от това, което ние самите чувстваме. Щастието и радостта, когато са споделени и дарени, се удвояват. Днешният ден в който живеем е подарък. Нека дарим Щастие на другите, за да го заслужим.