Постинг
12.07.2007 21:16 -
.................
Страхове ни преследват безброй и навсякъде.
Страх ни е от вятъра,страх ни е от водата.
Страх ни е понякога и от сенките даже.
Страх от тъмното,страх от мъглата...
Страх от живота без смисъл останал.
Страх от съдбата,страх за душата.
Страховете от вчера преследват ни утре.
Страх ни е от страховете в нашето вътре.
Страх за децата,страх за храната.
Страх от изгубване, страх за заплата.
Страхове за себе си, често ни мъчещи.
Страхове тъй огромни и бавно исмукващи.
Страх от хорската глупост и проза.
Страх от всичко което не можем.
Страх ни е много,страх ни е постоянно.......
Защото сме слепи за всичко останало.
Защото мълчали сме без да е трябвало.
Защото не вярваме в нищо и в никой.
Защото решили сме да бъдем велики.
Защото когато ни трябва опора,
почти винаги, всеки ни казва НЕ МОГА.
Защото живеем сами и самотно.
Защото сменили сме с парите живота.
Защото понякога злобни сме с всички.
Защото сме с дребни и малки душички.
Защото сме глухи,защото не слушаме.
Защото даже посредствено дишаме..........
А можем да бъдем поне малко щастливи.....
Ако отворим очите си слепи за всичко.
И престанем за себе си само да мислим.
Ако повярваме в другите повече.
И добри бъдем без отплата да чакаме.
Ако заживеем във мир със душите си
и помогнем във тежко на ближния си.
Ако поемем по пътя със някой до себе си,
без да мислим дали заслужава си.
Ако усмихнем се искрено поне веднъж във деня.
Ако събудим се с радост щом свърши съня.
Ако левче дадем на музиканта на улицата.
И поспрем без бързане да послушаме.
Ако на пътя ръка подадем на старица
и нахраниме гълъбите с шепа трошици.
Ако спрем за момент вечното бързане -
ще видим че слънцето е на нашата улица....
То чака ни - вечно готово да се засмее.
То чака готово да протегне лъчи -
за да стопли нашите хладни души.
Просто очите си трябва да вдигнем.
И после вече е лесно...
Страх ни е от вятъра,страх ни е от водата.
Страх ни е понякога и от сенките даже.
Страх от тъмното,страх от мъглата...
Страх от живота без смисъл останал.
Страх от съдбата,страх за душата.
Страховете от вчера преследват ни утре.
Страх ни е от страховете в нашето вътре.
Страх за децата,страх за храната.
Страх от изгубване, страх за заплата.
Страхове за себе си, често ни мъчещи.
Страхове тъй огромни и бавно исмукващи.
Страх от хорската глупост и проза.
Страх от всичко което не можем.
Страх ни е много,страх ни е постоянно.......
Защото сме слепи за всичко останало.
Защото мълчали сме без да е трябвало.
Защото не вярваме в нищо и в никой.
Защото решили сме да бъдем велики.
Защото когато ни трябва опора,
почти винаги, всеки ни казва НЕ МОГА.
Защото живеем сами и самотно.
Защото сменили сме с парите живота.
Защото понякога злобни сме с всички.
Защото сме с дребни и малки душички.
Защото сме глухи,защото не слушаме.
Защото даже посредствено дишаме..........
А можем да бъдем поне малко щастливи.....
Ако отворим очите си слепи за всичко.
И престанем за себе си само да мислим.
Ако повярваме в другите повече.
И добри бъдем без отплата да чакаме.
Ако заживеем във мир със душите си
и помогнем във тежко на ближния си.
Ако поемем по пътя със някой до себе си,
без да мислим дали заслужава си.
Ако усмихнем се искрено поне веднъж във деня.
Ако събудим се с радост щом свърши съня.
Ако левче дадем на музиканта на улицата.
И поспрем без бързане да послушаме.
Ако на пътя ръка подадем на старица
и нахраниме гълъбите с шепа трошици.
Ако спрем за момент вечното бързане -
ще видим че слънцето е на нашата улица....
То чака ни - вечно готово да се засмее.
То чака готово да протегне лъчи -
за да стопли нашите хладни души.
Просто очите си трябва да вдигнем.
И после вече е лесно...
Търсене
Блогрол
