Сиви делници
Всички делници как си приличат -
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича,
познато до втръсване утре.

И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели ще ровим руините,
за да търсим в живота значимост.

Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане
по неволя оставаме пленници

Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,

отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме
победени, във сивото минало.

Вяра,надежда,любов

Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
по която да тръгне той пръв.

Трябва му Вяра и Бог - вдъхновител.
Истинска Вяра, и истински Бог.
И за да бъде до край победител -
Трябва му чест за залог.

Надежда - преди да потегли нагоре.
Истинска, трайна любов.
Покорил своя връх непокорен -
трябва му жажда за нов.

Размисъл

Как бавно опознаваме света.
Понякога един живот е малко.
Минавайки през своите лета,
и побелели, още сме си малки.

Учудваме се страшно всеки път,
намерили парчета от мозайката.
Наивни ли сме или сме глупци,
когато над откритото се вайкаме?

И вече се броим за мъдреци,
и гледаме на другите с насмешка.
Строиме храбро пясъчни дворци
и крием в тях поредната си грешка.

Кръговрат

Все нещо изпускаме в този живот -
щастие, обич, любима...
Времето в неумолимия си ход,
лепта от всички ни взима.

После назад се обръщаме, но
всичко е тъй безвъзвратно.
Времето безгрешно - все едно -
няма да тръгне обратно

Колко надежди, копнежи, мечти
гаснат след своя проблясък.
Други надежди - така се въртим,
докато станем на пясък.

Песимистично

Днес пръскат се витрините от стоки,
но аз оставам винаги отвън.
Цените са отблъскващо високи,
а пълният ми джоб е само сън.

Живея, за да бъда съблазняван
с красиви лимузини и разкош.
Издържам и донякъде се справям -
купувам си цигари на рабош.

Заобикалям пищните витрини,
понесъл гордо тежкия си кръст.
Съдбата ми такава е с години
и в нея политици имат пръст.

Преди Десети нямах нищо свое -
не бях активен, нито комунист,
а след Десети стиска ме застоя
и бавно ме превръща в песимист.

Днес пръскат се витрините от стоки,
но аз оставам винаги отвън,
а в парламента, приказки дълбоки,
творят от битието страшен сън.

Румен Ченков